В предпоследната стая в съседното крило също имаше сам гост. Всъщност гостенка — млада жена, почти момиче на двайсетина години. Бягаше. В „Харис Бест Рест“ я наричаха Вера, обаче онези, които я търсеха, я познаваха като Серета. Нито едно от двете имена не беше истинско, но тя пет пари не даваше за това. Отдавна вече нямаше значение как я наричат. Семейство сега нямаше или, по-точно казано, нямаше никой, който да я обича и истински да се интересува за нея. В началото бе изпращала пари на майка си в Сиудад Хуарес, за да помага на скромния й доход като работничка в една от големите фабрики на „Авенида Текнолохико“. И Серета, и по-голямата й сестра Хосефина също работеха там навремето. До онзи ноемврийски ден, когато животът им изведнъж рязко се промени.
Когато в началото се обаждаше на майка си Лилия, Серета твърдеше, че работи в Ню Йорк като келнерка. Лилия не я разпитваше, имаше си съмнения, но не желаеше да усложнява отношенията им. Имаше защо: преди да замине на север, мнозина в Хуарес бяха виждали Серета често да излиза от оградените и охранявани квартали от района Кампестре Хуарес, където живеят само богати американци и работещи в Мексико специалисти. А там допускаха само местните слугини и проститутките. Серета не беше прислужница, поне майка й не знаеше да е печелила от такава работа. И тогава, през ноември 2001 г., тялото на сестра й Хосефина бе намерено заедно с труповете на още осем жени в обрасла с плевели нива недалеч от пазарния център на име „Ситио Колосио Валйе“. Труповете бяха жестоко осакатени, видно бе, че преди това са били малтретирани, и протестите на бедните им роднини този път бяха продължителни и доста гласовити. Защото тези не бяха първите убити по такъв зверски начин жени, а отдавна вървяха слухове, че зад оградените с високи огради и телени мрежи богаташки райони се разиграват жестоки игри за удоволствие на заможните, сред които лов на хора и убиване за спорт. Тогава Лилия бе посъветвала Серета да замине и повече да не се връща там. Иначе никога не бе казвала и дума на дъщеря си относно онова, което бе научила за Кампестре Хуарес и богатите мъже в големите черни лимузини. Серета обаче знаеше много неща, за които пък майка й дори не се и досещаше.
След година и Лилия напусна този свят, а Серета остана съвсем сама. В Ню Йорк се бе сприятелила с Алис, в нейно лице бе намерила сроден дух. По-късно за съжаление дружбата им се прекъсна. Чудесно би било Алис да бе дошла с нея, но зависимостта й от дрогата я принуди да си остане в големия град, където наркотици лесно се намират, докато Серета трябваше тутакси да се махне. Замина на юг, в пограничните пустинни райони. Познаваше ги добре, разбираше живота там и примитивните закони, които го движат. А онези вървяха неотклонно по следите й още от Ню Йорк. Затова в бързината целеше да остави зад себе си впечатлението, че е прекосила границата, за да се върне в Мексико. Реалният й план бе да мине покрай границата, да припечели нещичко за малко там и сетне да хване за Западното крайбрежие, където имаше начини да „изчезне“ за известно време, докато събере сили и пари, за да планира следващия си ход. Подозираше, че онова, с което разполага, е доста ценно. Все пак бе станала свидетел на това как един човек умира за него.
Сега в стаята в „Спайхоул“ и тя гледаше телевизия, но с изключен звук. Меката светлина на екрана я успокояваше, докато говорът я дразнеше и отвличаше от мислите й. Проблемът бе в парите. Всъщност парите бяха постоянен проблем. Принудена бе да тръгне внезапно — още в мига, когато разбра, че онези са я засекли. Затова не бе имала време да състави добър план, нито да изтегли всички средства, с които разполагаше. Помоли една приятелка да й докара колата, качи се на нея и подгони. Неистово бързаше час по-скоро максимално да увеличи разстоянието между себе си и големия град.
Навремето бе чувала за „Харис Бест Рест“. Там никой не задава въпроси, а едно печено момиче може набързо да събере известно количество пари и сетне да се разкара без ангажименти. Е, това, разбира се, бе възможно само след като на съответните хора се платят съответните пари. Така е навсякъде. Взе си стая в „Спайхоул“, след като направи добра сделка за цената, а след няколко дни разполагаше с 2000 долара, добре скрити на подходящо място. Спечели ги най-вече благодарение на голямата щедрост на тираджия с доста особени, но за щастие безобидни сексуални вкусове, които тя всячески успя да задоволи. И в най-скоро време възнамеряваше да потегли. Сега се колебаеше дали да се пробва още една нощ, без да знае или подозира, че съществуванието й е вече неразривно свързано с делата на онези, които бяха отнели живота на сестра й.