Дълбоко в себе си Дани наистина искаше да бъде такъв, за какъвто го имаше Мелани. Тръгне ли подир чужда жена, винаги се опитваше да си обещае, че то ще е за последно. Понякога без друга издържаше седмици, дори месеци. Сетне обаче неизменно ще се появи случай да остане сам за известно време — било когато Мелани пътува, било когато на самия него се наложи да посети друг град. Тогава най-вече му се приискваше чуждо и тръгваше да си го търси, не можеше да устои на нуждата.
Но истински обичаше Мелани и вярваше, че възможно ли е някак да върне часовника на живота си назад, би съумял да стане по-различен, да направи друг избор. Помнеше посещението при първата си проститутка, срамът, който бе изпитвал впоследствие. Помнеше и първата си изневяра, чувството за вина и угризенията, които бяха последвали. Но пък животът бе пред него, имаше много време и начини да се промени. Затова не преставаше да се надява, че би могъл да бъде по-добър, по-щастлив мъж.
Ще започна отново — залъгваше се често сам. Както алкохолиците и пристрастените. Тази чашка ми е последна, винаги мога да спра да пия. Тази доза и край, повече няма да се боцкам. Ден до пладне, празни мисли. Един ден така, на другия същото. Спираш да пиеш, сетне пак ти се допива и то е един безкраен кръговрат на безволие и обреченост. Както и с дрогата.
Протегна ръка, погали голия гръб на Мелани. В същия миг някой почука на вратата.
Мелани Гарднър тъкмо си мислеше на същата тема. Отдавна се опасяваше, че Дани й изневерява, но пък черно на бяло с нищо не разполагаше. И сама не знаеше защо ли го подозира. Никоя от приятелките й не го бе виждала с друга жена. Никога не беше намирала нещо съмнително по джобовете му или по дрехите. Веднъж, когато бе заспал дълбоко, се опита да прочете архивните писма от електронната му поща, обаче той в това отношение бе много точен — всичко старо изтриваше, получени, изпратени писма не пазеше, като, разбира се, изключим свързаните с работата му. А в тефтерчето с адресите имаше множество женски, но нито един от тях не й говореше нищо. В същото време отлично знаеше, че Дани е смятан за един от най-добрите електротехници в техния град. Така че в тази връзка обажданията и адресите на жени не бяха нищо страшно или необичайно. Защото жените са тези, дето викат майстор вкъщи да поправи я електрическата печка, я осветлението, докато мъжете се срамуват да си признаят, че не разбират от нещо толкова обикновено.
Сега, довършвайки ноктите си, все още вътрешно затоплена от ласките на Дани, почувства нужда да му постави отдавна въртящия се в главата й въпрос ребром. Всъщност такъв подтик изпитваше вече няколко дни безспирно. Да го попита едно към едно, гледайки го в очите: вижда ли се с друга някоя? Дали не е бил с друга жена през времето, откакто са заедно? Ще го запита и ще се взре в лицето му. Смяташе, че ще познае, ако я излъже. А пък иначе го обичаше истински. Толкова много го обичаше, че я беше страх да разпитва, защото ако я излъже и тя разбере, какво ще стане после? Няма да може да го понесе, сигурна беше. Сърцето ще й разбие. Същото както и не дай Боже, той да реши сам да си признае за евентуални изневери. Цялото това напрежение се бе отразило по-рано същата вечер в поредния дребен скандал без особена причина. За някаква си музика се бяха скарали, най-вече изморени от пътуването и друсането по лошите шосета. Сетне се бяха любили, макар че на нея не й беше до това. Но така пък отложи наложителния според нея разговор. А сега ето и педикюрът го отдалечаваше във времето. Защо ли сама си търсеше поводи да го отлага?
Внимателно нанесе лак и на малкото пръстче на левия крак, сетне зави капачката с четчицата върху шишенцето и в същия миг леко се изви към него. Тогава видя, че той посяга да я погали.
Отвори уста най-сетне да започне отдавна търсения разговор и чу потропване на вратата. Кой ли пък може да се интересува от тях по това никакво време в този отдалечен мотел?
Едгар Сертас държеше дистанционното, лениво натискаше бутона за смяна на каналите. Една подир друга се появяваха различни програми. Толкова много бяха на брой, че вече не помнеше на коя си заслужава да се върне. Помисли, спря се на уестърн. Погледа малко, не му хареса — прекалено познати далавери, тук-таме муден, а пък и ретро. Трима в черно чакат някакъв влак. Кибичат, въртят се, нервничат мълком, той идва. Слиза човек с хармоника. И бам, бам, бам, и тримата взема та ги избива. Испански актьор играе ирландец, моля ти се. В ролята на лошия един американски актьор, лицето му доста познато, ама името не може да си спомни. Иначе го е гледал и доколкото помни, в другите филми все добър играе. Е, има и мексиканци, което донякъде му харесва. Но тях все като задръстени ги представят, а това е кофти. Селяни разни, раболепно стиснали сомбрера в ръце, кланят се като шутове и все молят някой да ги отърве от лошите бандити в черно. Мамка му — в американското кино мексиканото е винаги жалка жертва или пък нередовен, канибал някакъв си, дето все своите касапи.