— Ами, порязал съм се.
— С какво? Лоша ли е раната?
Избърсах лице с опакото на ръката, размазвайки кръвта.
— Не е — излъгах я аз. — Не, изобщо нищо ми няма.
За Ню Йорк тръгнах рано на следващата утрин. Рейчъл седеше на масата в кухнята. На същото място, където снощи беше момиченцето, докато в чинията пред него бавно капеше кръв. Сам бе будна вече от два часа и в момента ревеше с все сила. Обичайно заплаква след пробуждане, тогава майка й я нахранва, а сетне кротва и с интерес наблюдава какво става около нея. Най-забавен източник на постоянно развлечение е песът Уолтър. Появи ли се, и за миг лицето на Сам светва, очичките й се заковават в него и постоянно го следят. Той усеща това чисто по кучешки и постоянно се навърта около нея. Знаех, че появата на новородено вкъщи понякога действа недобре на кучетата. Те се объркват, недоволни са от липсата на внимание и не разбират защо вече милувките на стопаните не са така чести както преди. Някои дори се озлобяват, може да се настроят и враждебно, но не и нашият Уолтър. Макар и да бе младо куче, вече усещаше някаква роля, дълг на пазач и защитник спрямо новопоявилото се в неговата територия малко същество. Предния ден преди кръщението усети, че ще има нещо, и стана много неспокоен, та с мъка го отделихме от Сам. Тръгна след нас и не искаше да остава сам в къщата. По-късно едва се успокои, а веднага след това компенсира, като се закачи неотклонно към Ейнджъл и Луис.
Майка й на Рейчъл още не бе станала. А Франк си бе заминал рано сутринта, твърдейки, че работата го зове, така и успя да избегне срещата с мен. Джоун бе предложила да остане с Рейчъл, докато ме няма. Дъщеря й бе приела предложението безпрекословно, бях повече от благодарен за това. Къщата бе нелошо защитена, бях взел съответните мерки, ръководен от съображения на базата на неотдавнашното минало. Имахме цяла система от сензори движение, разположени достатъчно точно, че незабавно да ни предупредят за присъствието на всяко по-едро от лисица живо същество. Освен това бях поставил камери също на стратегически места — портата, периферията на двора и подстъпите откъм мочурището отзад. Подаваха сигнал към двойка монитори в офиса ми. Инвестицията не бе малка, но пък заради едното спокойствие на духа напълно си заслужаваше.
Целунах Рейчъл за довиждане.
— Няма да ме има само за ден-два — рекох извинително.
— Зная. И разбирам.
— Ще ти се обаждам.
— Добре.
Държеше Сам допряна на рамо, опитваше се да я успокои, но детето си ревеше. Целунах и Сам, допрях се до гръдта на Рейчъл, почувствах топлината й. Хрумна ми, че не сме се любили от раждането на Саманта и появилата се помежду ни хладина ми се стори още по-ледена.
Сетне потеглих и до летището тази мисъл така и не ме напусна.
Сводникът с прозвището Джи Мак седеше на тъмно в апартамент на „Кони Айлънд Авеню“, който споделяше с няколко от жените си. Имаше квартира и в Бронкс, недалеч от Пойнт, но напоследък все по-рядко я използваше. Поне откогато онези хора се бяха появили, за да отведат две от курвите, макар че намериха само едната. Появата на възрастната чернокожа жена го бе изплашила още повече, затова се бе оттеглил в това ужким скрито убежище, а на Пойнт се появяваше само нощем, при това се държеше колкото може по-надалеч от главните улици.
Джи Мак не бе достатъчно убеден, че е най-разумно или безопасно да живее точно на „Кони Айлънд Авеню“. Опасна бе тази отсечка, дори и в исторически план, още от време оно. През деветнайсети век тук разни бабаити от бандите изчаквали завръщащите се от плажовете туристи, за да ги обират и насилват. А през осемдесетте години на миналия век в работен терен се превърна и „Фостър Авеню“, там се въртяха улични продавачи на дрога и проститутки, чието присъствие се подчертаваше и от ярките светлини на намиращата се недалеч бензиностанция. И мястото все още е актуално, що се отнася до курви и дилъри, макар че сега присъствието им не е така натрапчиво и явно, а конкуренцията рязко се е увеличила. За тротоарно пространство постоянно се води тиха борба, сега тук има и еврейки, рускини, пакистанки и хора от страни, за които Джи Мак дори не е и чувал. След разрушилите Близнаците терористични актове пакистанците вече не са на мода, подгониха ги на всички нива; Джи Мак знае със сигурност, че и федералните са прибрали немалко от тях. Някои хващаха пътищата за Канада или окончателно се прибираха у дома. Мнозина си промениха имената, затова днес в света на Джи Мак има множество пакистански копелдаци на име Стийв или Еди, както онзи, познатия му водопроводчик. Наложи се да го вика спешно преди седмица-две, защото едната от кучките бе успяла да набута нещо в тоалетната и да я запуши здраво. Дори не иска и да си помисля какво може да е било, ама чак наводнение стана, мамка му. Тъпа работа, ако питат него, а водопроводчикът преди се наричаше Амир или поне така пишеше на визитката, дето Джи Мак си я държи, притисната с магнитче на хладилника. Сега обаче остави нова, а на нея се казва Франк, моля ви се. Франк Шах, сякаш може да избудалка някого. И в адреса му има промяна. Преди започваше с цифрите 786, които според Амир, символизирали „В името на Аллаха“, но сега вече ги няма. Защото феберето много си пада по такива дяволии, пък и ги загрява, дявол ги взел и тях. Иначе какво толкова — Амир си е добър водопроводчик, доколкото самият Джи Мак може да се произнесе като потърпевш. И никога не би имал нещо против човек, дето си познава работата, още повече, че може скоро пак да се наложи да го потърси при повреда. Но Джи Мак не понася миризмата на пакистанците, особено тази в магазините им или на храната, дето продават по ресторантите си. Нито начина, по който се обличат — или прекалено изтупани, или точно обратното — съвсем през куп за грош. Дразни се от амбициите им, не им вярва, особено на маниакалната упоритост да образоват децата си и да се мъчат да ги направят по-добри и по-заможни от самите себе си. Сигурен е, че този същият тарикат Франк, дето по-рано беше Амир, им е писнал до смърт на собствените му хлапета с постоянни проповеди за американската мечта и другите дивотии на системата. А нищо чудно и да говори срещу чернокожите както самия него — Джи Мак — и да ги дава като лош пример за развитие. Макар че Джи Мак е много по-добър бизнесмен от този Амир, дяволите го повлекли и него, а и неговите хора никога не биха засилили два реактивни самолета в най-високите сгради на Ню Йорк, нали така? В същото време Джи Мак не мрази въртящите се наоколо пакистанци, като, разбира се, изключим храната и дрехите им. Обаче лайнарско дело като събитията от 11 септември 2001 г. не се забравя ей така, а и всеки американец има отношение по въпроса, затова леваци като Франки-Амир и тям подобните му съграждани трябва ясно да кажат на чия страна са. Иначе балтията и…