И така един ден до него стигнаха слуховете, а то бе скоро след изчезването на Алис и нейната приятелка. Жените започнаха да говорят за честа поява на черен пикап със замацани, очукани номера. Неписано правило на улицата е да се избягват пикапи и големи автомобили със затъмнени стъкла, защото те са идеалното превозно средство за отвличане и изнасилване. Това само по себе си бе лоша новина, защото проститутките бяха вече достатъчно изнервени от вестите за безследно изчезнали през последните месеци жени, младежи и момчета, най-често бездомници или наркомани. На приказките за митичния според него черен пикап Джаки О гледаше скептично и дори се замисли дали да не започне временно да дава на жените си успокояващи, че дано кротнат. Момичетата разправяха, че в пикапа имало мъже, но те никога не ги заговаряли, затова Джаки реши, че това е може би нов трик на ченгетата. И тогава една вечер Люла, една от най-доходоносните му жени, пристигна при него тъкмо когато беше време да започва работа.
— Трябва да внимаваме много с този черен „Транзит“ — рече му тя. — Чух, че доста въпроси се задават за едни момичета, дето обслужвали някакъв дъртак от Куинс.
Джаки О винаги обръщаше внимание на думите на Люла. Тя бе най-възрастната от проститутките, отлично познаваше улиците, обстановката и другите жени. Водеше се нещо като майка на яслата и Джаки вярваше в интуицията й.
— Мислиш, че са ченгета ли?
— Тц, не са от полицията. Номерата им са нарочно огънати и очукани. А онези вътре имат лошо излъчване, слушай какво ти казвам.
— Хм, какви са на вид?
— Бели хора. Единият е дебел, ама чак тлъст. Другият добре не го огледах, не успях.
— Е, добре тогава. Казвай на момичетата зададе ли се този автомобил, да се спасяват. Просто да се махат. И при мен да идват, чуваш ли?
Люла кимна и тръгна към обичайното си място на един от съседните ъгли. Джаки О направи доста голяма разходка същата вечер, поговори с другите сводници на Пойнт. Но разговорите не бяха лесни, особено с по-простите, невъзпитаните, неинтелигентните.
— Твойта кучка ш’те издъни, Джаки — рече му един от тях, приличен на прасе мъж, който обичаше да се нарича Хавана Слим.
Твърдеше, че пуши този тип пури, а всъщност употребяваше евтини доминикански имитации.
— Одъртял си, брато. Не си за улицата вече.
Джаки не обърна внимание на закачката. Беше се подвизавал по същите улици години наред преди Хавана да се появи, вярваше, че ще бъде и дълго след като този тип се похарчи поради собствената си глупост. Накрая стигна и до Джи Мак, който тутакси го изруга и отказа да слуша съвети от него. Джаки О обаче веднага усети, че Джи Мак е уплашен, и то здравата. Сетне започна да прави заключения и сам да си запълва празните места в логичния за събитията пъзел.
Само една нощ по-късно лично забеляза черния пикап. Беше се вмъкнал в странична улица, за да се изпикае на воля, и изведнъж зърна нещо метално, бляскаво зад голям контейнер за боклук. Дръпна ципа на панталона бавно, сякаш нищо не е видял. Задният номер не беше смачкан, нито зацапан и тогава Джаки реши, че въпросните хора систематично си подменят номерата. Гумите бяха нови и макар че страничните тенекии изглеждаха издрани и тук-таме чукнати, той позна, че това е чиста козметика. Тези типове се опитват да представят колата си за стара и зле поддържана, но това не е истина.
Поразтъпка се, стигна до шофьорската врата. Стъклата тъмни, опушени, но му се стори, че вътре мърдат поне двама души. Почука на стъклото, никой не откликна.
— Хей — викна Джаки, — отворете, бе, хора. Жени ли търсите? Веднага ще ви доставя, само кажете.
Никакъв отговор не последва. Цареше пълна тишина.
Тогава Джаки направи грешка, при това тъпа. Опита се да отвори вратата.
Като се замисли след време защо го е направил, просто отговор не можеше да си даде. Защото сам си беше потърсил белята — някой сериозно ядосан тип да му завре я пистолет, я нож в мутрата. Поне така си мислеше той в типичната нюйоркска традиция: най-лошото, което може да ти се случи, е някой да ти забие патлак между очите.
Хвана дръжката и я завъртя, дръпна към себе си. Вратата се отвори. Лъхна го воня, сякаш някой бе изровил разплутия, подут труп на убито и заровено на плитко някъде животно, разкъсал кожата, освободил събралите се от разложението газове. Смръднята удари Джаки О в лицето с такава сила, че направо го замая. Защото иначе нямаше друго обяснение за видяното във вътрешността на колата, преди вратата да се затръшне под носа му и тя да потегли. Дори и сега, в относителния покой на собствения си апартамент и с помощта на ретроспекцията, Джаки си припомняше само частични, накъсани образи. Прилични на хипнотично внушение…