Все още се шубелисваше, но не го беше срам да си го признае. Сега се наведе и изпод предната седалка извади „Глок“ 23 от импровизирано там скривалище. Другият пистолет на кръста — хай-пойнт — бе при случай, че загази на открито на улицата. Иначе любимият му патлак бе глокът. Беше си го купил от едно ченге, дето го изгониха за корупция от щатската полиция на Южна Каролина, ама той завъртя ужасно доходоносен бизнес, продавайки оръжие на по-изискани клиенти, като Джи Мак например. От него знаеше, че щатските ченгета в Каролина отдавна носят глок и досега не са имали повод да се оплакват от качеството му. Зареждаш го с патрони смит и уесън и само гледай — по-страшна машинка за убиване, здраве му кажи! Джи Мак измъкна и хай-пойнта от гащите и подхвърли на дланите и двете оръжия. Сравнявайки ги, си каза, че до глока другият изглежда направо лайно и половина, но пък какво толкова? Джи Мак да не е на модно шоу? Така де — тук може би става въпрос на живот и смърт, а два патлака са винаги по-добри от един.
На Хънтс Пойнт стигнахме някъде малко преди полунощ.
През деветнайсети век в района са живели предимно богати земевладелски семейства. Броят им постепенно нараствал, към тях се присъединявали и по-заможни градски жители, които завиждали на пищния им стил на живот. След Първата световна война покрай „Южния булевард“ била построена и жп линия, тогава големите имения с къщите започнали да се свиват, появили се сградите с апартаменти. Градският бизнес се поразширил, сменил си центровете, най-вече привличан от свободните за застрояване зони и достъпа до Трищатския район, наричан така поради това, че е допирна точка на Ню Йорк, Ню Джърси и Кънектикът. Бедните и работническите семейства, всъщност близо 60 000 жители или две трети от населението през седемдесетте години, постепенно били изтикани от Хънтс Пойнт за сметка на разширяването на големия бизнес. Това на практика довело до откриването на Нюйоркския селскостопански пазар през 1967 г. и на Месния пазар — Хънтс Пойнт — през 1974 г. Като гъби никнели огромни складове, комерсиални градски бунища с инсталации за обработка и унищожение на боклука, магазини за стоки от рециклирани продукти, депа за продажба на автомобилни резервни части и стъкла, складове и магазини за скрап. Напълно естествено било по цялата обслужваща ги инфраструктура да се появят и проститутките. В района все още живеели поне 10 000 души и за тяхна чест те се борели за подобряване на битовите условия, за регулиране на трафика и въвеждане на светофари, за построяване на специализирани само за камиони шосета, за засаждане на нови дървета, създаване на брегови паркове. Така постепенно тясната ивица земя, на която е построен Южен Бронкс, се благоустроявала и превръщала в по-добро място за живот. Но въпреки това тамошните хора, както и поколенията след тях, са живели в район, където на практика се намират главните артерии и кръстопътищата за превоза на боклука на целия Ню Йорк. Само на този малък полуостров имало две дузини трансферни станции за боклук, където се натрупвали полуразложени отпадъци, а на същия терен завършвала и системата на битовите и промишлените отпадъчни води с цялата си утаечна нечистотия и кал. Лятно време целият район смърдял, местните жители масово страдали от астма. Боклуците се лепели по оградите, канавките отдавна били препълнени и задръстени, целогодишно се носел неспирен грохот на два милиона тежки камиона, придружен от свистенето и писъка на спирачки, ревящи сирени, клаксони и какви ли още не шумове. Хънтс Пойнт се превърнал в миниатюрен град с множество промишлености, а сред тях най-видима била проституцията.
Когато пристигнах, по улиците имаше прекалено много коли, а жените абсурдно щъкаха между тях на високите си токове, най-често облечени в почти нищо друго освен бельо: стотици професионалистки с какви ли не форми, на всякакви възрасти, от всички цветове.