Кимнах на Луис, той внимателно свали ръка от устата й. Момичето не се опита да вика отново, обаче той си държеше дланта на подходящо разстояние. Не му се рискуваше.
— Как се казваш?
— Елън.
— Ти си от момичетата на Джи Мак, нали?
— Е, и какво?
— Откъде си?
— Абърдийн.
— Ти и още милион фенове на Кърт Кобейн, а? Виж, питам те сериозно, откъде си?
— Детройт — отвърна тя и раменете й увиснаха.
Стори ми се, че пак излъга.
— На колко си години?
— Не съм длъжна да ви отговарям на въпросите.
— Зная, че не си длъжна. Просто питам. Ако не искаш да ми отговаряш, не го прави.
— На деветнайсет години съм.
— Глупости — намеси се Луис. — На деветнайсет ще станеш през 2007 г.
— Я си го начукай.
— Добре, послушай ме за миг, Елън. Джи Мак е загазил здравата. След тази нощ повече няма да върти този бизнес, можеш да бъдеш повече от сигурна. Затова искам да вземеш тези пари, дето са ти в чантичката, и да се спасяваш с тях. Първо обаче ще се върнеш в „Грийн Мил“. Наш приятел ще дойде с теб, за да сме сигурни, че няма да говориш с никого.
Елън видимо се поколеба. Видях я, че в един миг почти настръхна, не съм сигурен какво ли се е канила да направи, но Луис незабавно залепи длан на устата й.
— Виж, Елън, просто го направи, хайде, моля те.
В този миг до нас от мрака като че повикан с помощта на магия изникна Уолтър.
— Хайде, дете — рече той мило и протегна ръка към нея. — Няма нищо страшно. Давай, аз ще те отведа в ресторанта, ще те почерпя кафе, каквото и да си пожелаеш.
Тя така и така особен избор нямаше. Уолтър я прегърна бащински през раменете и я поведе. Отстрани изглеждаше най-приятелски жест, но знаех, че я държи здраво в случай, че се опита да хукне. На втората крачка момичето се обърна към нас и подхвърли:
— Моля ви, не го наранявайте. Нямам си никого освен него.
С Уолтър пресякоха улицата и влязоха в ресторанта. Видях отдалеч, че тя седна на старата си маса, а Коул — зад нея, за да може да чува какво ще си говорят с носещите пари жени. И да я спре в случай, че побегне към вратата.
— Че тя е просто дете — рекох на Луис.
— Аха — поклати глава той. — Нея си я спасявай по-късно, след като свършим с този.
Джи Мак бе обещал на Елън десет процента от спечелените от другите жени пари, за да играе ролята на посредник и куриер през нощта. Чудесна сделка, на която тя се съгласи най-охотно. Още повече че щеше да прекара няколко от най-натоварените нощни часове на топло с чашка кафе и списание в ръка, вместо да й мръзне задникът по едни гащички отвън в гадни опити да хване разни пияни или дрогирани клиенти и да ги чука по празните паркинги.
Джи Мак обаче си повтаряше, че този план няма да е читав за него. Такава му е работата, че не бива да оставя кучките за по-продължително време без личен физически надзор. Те сто на сто вече го одират здравата и пак ще е късметлия, ако за него е останал някой и друг долар. Сигурен бе, че и самата Елън ще отдели банкнота-две за себе си, преди да му предаде общата сума. И по тази причина, като се преценят всичките меродавни фактори, то си беше ясно, че нощта едва ли ще бъде доходоносна. Не знаеше колко още време ще бъде нужно да се притайва в сенките, опитвайки се да избегне неизбежната конфронтация. Сигурен бе, че тя се задава отнейде — така ще стане, усещаше го отдавна. Значи му трябваха пари, и то повече, че да може да се разкара достатъчно удачно. Отначало бе размислил дали пък да не шитне олдсмобила? Но колебанията му изтраяха само пет-шест секунди. Обичаше я тази кола, по дяволите. На практика купуването й бе осъществяване на най-красивата му мечта. А продажбата й би означавало сам да си признае, че е напълно провалил се некадърник.
В същия миг усети движение в огледалото за задно виждане. Нечия фигура се мярна и изчезна. Хай-пойнтът бе отново затъкнат в колана на кръста, но глокът бе в ръката му, все така топъл от телесната температура, отпуснат надолу, прикрит зад бедрото. Стисна го силно, напълно интуитивно. Сега усети, че дланта му е изпотена, металът се хлъзга леко в нея. Размазан силует на човек се появи до оградата, май че залита, мамка му. Кой е пък тоя? Огледа го зорко, внимателно — точно така, някакъв си нехранимайко, бедняк, дребен при това. Мръсно яке, изтрити панталони, обувки с неясна марка, сякаш са купувани от магазин за преоценени стоки. Човекът забърка в дюкяна си, наведе глава напред и зае типичната стойка, почти допрял чело в стената, изчаквайки урината да потече. Джи Мак отпусна ръка, охлаби натиска на пръстите върху глока — пиянде някакво, да си пикае.