Страничното шофьорско стъкло на доджа внезапно изтрещя, сякаш избухна навътре, посипа го с парченца стъкло. Опита се да вдигне ръката с пистолета, а в същия миг се разби и стъклото на отсрещната страна, едновременно с това получи силен удар в слепоочието. Това го зашемети, но събитията не спряха дотук. Силна ръка го сграбчи за дясната мишка, в главата му болезнено се заби пистолет, доста по-голям от неговия. Периферно долови чертите на нападателя — чернокож беше, с много късо подстригана сивееща коса и типично сатанинска брадичка. И този човек го гледаше с омерзение, сякаш му бе сторил нещо. Опита се да плъзне лявата ръка назад към патлака на кръста, но се отвори отсрещната врата и друг глас каза:
— Хич не се и пробвай.
Джи Мак се подчини, взеха му хай-пойнта.
— Хвърли глока! — нареди Луис.
Джи. Мак разтвори пръсти, пистолетът меко тупна на пода.
Луис бавно отдалечи своя от слепоочието на сводника, отвори вратата.
— Излизай! — кратко добави той. — И ръцете високо горе. Да ги виждам.
Джи Мак се огледа. Вляво бях аз, приклекнал до дясната предна врата. Държах взетия от колана му пистолет. Оказа се хай-пойнт, видя ми се като детска играчка в сравнение с моя колт. Беше си вечер за големи патлаци, ама кой да му каже на Джи Мак? Той пристъпи встрани от колата, по земята се посипаха още стъкла. Луис го завъртя с лекота, опря го на доджа, накара го да се разкрачи широко. Джи Мак усети нечии умели, леки ръце да го опипват навсякъде и в следващия миг забеляза онзи същия — дребния, дето изглеждаше бая къркан. Не можеше да повярва, че са го извозили толкова левашки.
Луис го потупа с цевта на своя хеклер и кох.
— Виж се само колко си тъп, а? — каза тихо. — Но сега ще ти дадем шанс да докажеш обратното. Обърни се бавно.
Джи Мак изпълни нареждането. Сега беше с лице към Луис и Ейнджъл. Вторият държеше неговия глок. Нещо му казваше, че никога вече няма да си го получи обратно. Всъщност в този миг той бе така близо до смъртта, капо никога в предишния си живот, само че откъде да го знае?
— Какво искате? — попита ги Джи Мак.
— Информация. Разкажи ни за жена на име Алис. Била е едно от твоите момичета.
— Няма я. И не зная къде е.
Луис го удари в лицето с пистолета, звукът не беше никак приятен. По-младият мъж се преви на две, ръцете притиснаха счупения нос, кръвта шурна на фонтанчета между пръстите.
— Да помниш една жена? — продължи ледено Луис. — Дошла при теб преди две нощи, питала те същото, дето и аз те питам? Да помниш какво й направи?
Мина тежка секунда, Джи Мак с усилие кимна. Главата му висеше на гърдите, циментовата замазка на уличката и избилите през пукнатините бурени в краката червенееха от собствената му кръв.
— Виж, още дори не съм започнал истински да наказвам. Затова не запееш ли веднага, оттук на крака няма да излезеш. Разбираш ли?
Сега Луис вече говореше съвсем тихо, страховито.
— И най-лошото е, че няма да те убивам — продължи той. — Ще те осакатя, ще имаш ръце, дето нищо не държат, очи дето не виждат, уши, дето… крака и… Ясен ли съм?
Джи Мак кимна отново. Изобщо не се съмняваше, че този тип ще си изпълни заканите до дупка.
— Погледни ме! — нареди Луис.
Джи Мак отпусна ръце, повдигна очи към него. Долната му челюст висеше немощно, в очите му се четеше шок и неистов страх, зъбите бяха червени.
— Какво се случи на онова момиче?
Джи Мак заговори гъгниво, задавено. Гласът бе неясен заради счупения нос и кръвоизлива.
— При мен дойде един човек… рече, че добре ще заплати, ако му я намеря… нали беше изчезнала…
— Защо му е била нужна?
— Тя беше в една къща, при клиент на име Алън, и там имало нападение… Алън го убили, също и шофьора му. Алис беше там с едно друго момиче, Серета. Двете побягнали, ама Серета свила нещо от къщата. Онези, убийците, го искаха…
Джи Мак се опита да преглътне част от кръвта, в същото време подсмръкна и се задави. Кръвотечението бе спряло, само фина нишка се точеше по устните и брадичката. Видимо го болеше, често примигаше.
— Виж, човече, тя беше наркоманка… — сега вече пледираше, но гласът каканижеше монотонно, сякаш той самин не вярва в онова, което говори на Луис. — Ужасно бе западнала… вече не можеше и стотарка да заработи… само в най-сполучлива вечер изкарваше… аз така или иначе щях да я разкарвам… онзи рече нищо лошо няма да й се случи, само като им каже нужното и…
— …и ще я гръмнат. А ти ми казваш, че си му повярвал, така ли?
Джи Мак впери очи право в Луисовото лице. Изглежда, не загряваше добре.