Не посмях да го запитам за Джи Мак.
— Не. Не лъже — отвърна той. — Хайде, отваряй.
Думите бяха отправени към Ейнджъл. А Луис и аз заехме позиции на двата противоположни ъгъла на зданието, за да следим съседните улици и движението, докато Ейнджъл се оправя с бравата. Отне му цели пет минути, което бе ужасно много време за неговите възможности.
— Това старите ключалки са голяма работа — рече той вместо обяснение.
Вмъкнахме се вътре, тихо затворихме след себе си. Първият етаж бе просторно отворено помещение, всъщност цех, където някога са били инсталирани ферментационните съдове с достатъчно добавъчно място за големи метални бирени бъчви и достъп на транспортиращите камиони през високи метални плъзгащи се врати. Тях, разбира се, отдавна ги нямаше, бяха демонтирани, а отворите зазидани с едри промишлени тухли. Асансьор нямаше. Следващите три етажа приличаха на първия — предимно отворени помещения без преградни стени. Тук очевидно не живееше никой.
Най-горният бе доста по-различен. Някой бе направил неуспешен опит да раздели пространството на апартаменти и за целта бяха издигнати стени. Изглеждаше обаче, че по някаква си причина се бе отказал, защото работата бе изоставена почти на средата. Преградни тухлени стени наистина имаше, но повечето нямаха дограма с врати, виждаха се зеещи празни помещения. Изглежда е било планирано да има общо пет или шест апартамента, но напълно бе завършен само един. Поставена му бе врата, зелена на цвят, на нея нямаше надпис или табелка с име, нито каквато и да е друга маркировка, но изглеждаше достатъчно здрава и със сериозни ключалки. Застанах отляво, Ейнджъл и Луис се изтеглиха вдясно. Почуках два пъти, отдръпнах се, залепих гръб на стената встрани. Отговор не се получи. Отново опитах, резултатът бе същият. Оставаха ни две възможности, но нито една от тях не ми харесваше. Да разбием вратата или Ейнджъл да отвори двойната ключалка с инструментариума си на бивш елитен крадец. При което рискуваше някой спотаил се вътре юнак да му пробие главата с куршум.
Избора си го направи той сам. Клекна на коляно пред вратата, удобно разположи комплекта специализирани уреди пред себе си на пода и започна работа. По едно време подаде инструмент на Луис и му показа какво да прави. Работеха максимално тихо, съсредоточено, опитвайки се да бъдат минимална мишена. Вятър работа, имаше ли вътре някой въоръжен, пиши ги… Стори ми се, че мина ужасно много време, но вероятно нямаше дори и цяла минута. Ключалките изщракаха, Ейнджъл внимателно побутна вратата.
Влязохме. Отляво бе разположена кухничка бокс. На плота в картонени съдове седяха останки от купена готова храна. В хладилника намерих сметана, според опаковката имаше годност още цели три дни. Входният коридор водеше до подобие на гостна с голямо канапе, фотьойл, телевизор и видеокасетофон. По-нататък, също вляво, бе спалня — по-малката от общо две. Леглото бе оправено отгоре-отгоре, на стол пред прозореца бяха захвърлени дреха или две, отдолу — чифт боти. Ейнджъл ме прикриваше, докато отварях вратата на дрешника, но там намерих само евтини панталони и ризи на телени закачалки.
В същия миг някой тихичко подсвирна. Луис стоеше в коридора пред втората спалня, леко побутвайки вратата с дулото на пистолета, а тялото му закриваше отвора. Пристъпи встрани, тогава видяхме какво има вътре.
Подобие на свети мощи — или нещо като атрибут от езическо светилище.
Част трета
Не ще ни победи Той теб и мен;
не може и да ни погуби;
промяна ще ожида в Духовете вечни наши,
изправи ли се срещу нас,
във бран ще срещнем меч със меч…
Глава осма
Градецът Седлиц е на около четирийсет мили от Прага. Навремето отегченият пътешественик, допълнително разочарован и от безинтересните предградия, вероятно не би склонил дори и за малко да спре тук, а би продължил към недалечния и много по-известен град Кутна Хора. Растейки, на практика последният постепенно приобщавал Седлиц, превръщайки го почти в част от себе си. Да, но невинаги е било така, защото тази част от старото кралство Бохемия е била в Средновековието един от най-благодатните източници на сребро в света. Някъде към края на тринайсети век тук добивали една трета от нужното на Европа сребро, иначе местните сечели сребърни монети още през десети век. Среброто привличало мнозина като магнит, превръщало района в сериозен съперник на икономическото и политическото могъщество на Прага. Отвсякъде тук се стичали авантюристи, интриганти, търговци и занаятчии. А има ли власт и мощ някъде, там неизбежно се появяват и представители на единствената Сила, която стои над всички други. Където има богатства, там е и Църквата.