Господи, о, Боже — дай ни още мъничко време — молеше се с последни сили на глас игуменът. — Само мъничко време…
Предводителят на главорезите погледна към свляклото се на плочника тяло и се заслуша в думите му. Умиращият виждаше, че войниците постепенно надделяват над защитниците на обителта и успяват да ги обкръжат. Видя и невероятното: един, сетне още един от нападателите полазиха нагоре по стената, същински гущери, минаха по тавана на сводестата арка надолу с главата като мухи и слязоха зад гърба на защитниците, където стръвно ги нападнаха. Не се удиви, знаеше какви са, откъде идват. Неговите хора падаха един по един, прободени, заклани, с разпрани кореми.
Игуменът зарида за тях, а в следния миг студеното острие на стрела допря челото му. Над него се беше надвесил отвратният помощник на водача — онова разплуто и сякаш отровно подобие на човек с отворена уста и наведена глава, сякаш се кани да целуне любимо същество.
— Зная те кой си — прошепна игуменът. — Никога няма да намерите онова, което търсите…
Бледият пълен пръст се затегна на спусъка на арбалета.
Този път умиращият не чу звука на метала.
Идва осемнайсети век и чак тогава цистерианците от Седлиц успяват да започнат възстановяването на обителта. Работят с все сили, като първо хвърлят всички усилия да реставрират в предишната й красота църквата „Успение Богородично“, полуразрушена след хуситските войни, останала без покрив и странични стени. Този път около игуменската сграда издигат в кръг седем параклиса, а бароковите църковни интериори навсякъде са изпипани вещо, с истинско, изящно изкуство, макар и засега те да не са достъпни за обикновените миряни.
И все пак тази удивителна църква, може би най-внушителната от своя тип в Чешката република, не е най-интересният аспект на Седлиц. Недалеч от църковната сграда минава мъничък кръстопът на манастирски пътеки, а в средата му има стълб с надпис и стрелка. Последвайте посоката, която тя сочи, и ще стигнете до центъра на разкаляно гробище, а в него се издига малка и сравнително скромна сграда, която е също Божи дом — църквица на име „Вси светии“. Тя е строена през 1400 година, реставрирана е през седемнайсети век, а през осемнайсети — преустроявана от прочутия архитект Сантини-Айхел, маестро на чешкия барок, автор и на реставрацията на „Успение Богородично“. В нея сега се влиза през пристройка, добавена, когато архитектът открил, че фасадата на оригиналната структура се накланя. Стълбище отдясно води до едноименен параклис, където някога богомолците палили свещички за душите на погребаните в двете кулички зад църквицата. Дори и на светлината на приветливо пролетно слънце едва ли ще обърнете особено внимание на „Вси светии“, особено ако се намирате в автобус с климатик на път за Кутна Хора. Все пак очакват ви забележителностите на този чудесен град, същински чудеса на живо, с тесните древни улички, съвършено запазените сгради и литургията в издигащата се над всичко останало катедрала.
Обаче външният облик на „Вси светии“ заблуждава, църквата не е онова, което ще зърнете отвън. Защото всъщност тя се състои от две отделни части. Първата — същинската църква — е над земята, втората, известна като „Христос в Гетсиманската градина“, е под нея. И докато онова, което е над земята, е паметник на надеждата за един по-добър живот отвъд земния, намиращото се под нея е доказателство за преходността на всички тленни неща. То е място странно, необичайно, крипта — място погребано, така да се каже, а отидете ли веднъж там, повече никога няма да го забравите.
Според легендата Индржих, един от игумените на Седлиц, донесъл от Божи гроб чувал пръст и я разпръснал в манастирското гробище. Малко по малко братята започнали да възприемат гробищната земя като осветена и хора от всякакви краища на Европа искали да бъдат погребани там, наред с жертвите от чумни епидемии и от многобройни, водени около светата обител сражения. Гробището се препълнило, костите на покойниците били толкова много, че накрая се наложило някакви мерки да бъдат взети. И през 1511 г. с тази задача бил натоварен един от братята — полусляп монах. Той събирал черепите и ги подреждал на пирамиди и така положил основата на делото, което довело до създаването на прочутата днес костница на Седлиц. В годините на реформите на император Йосиф II манастирът бил купен от далечен член на рода Шварценбург, обаче костницата продължавала все така да расте. Поканили дърворезбар на име Франтишек Ринт да участва в продължаващото й разширение, той пък дал пълна свобода на въображението си и от останките на близо 40 000 души създал истински монумент на Смъртта.