Днес от тавана на костницата виси огромен полилей с множество черепи, последните са разположени като чаши за свещите му, всеки от тях лежи върху тазови кости, а под горната челюст е закрепена раменна кост. Там, където на традиционните полилеи се намират деликатните кристални висулки, тук вертикално висят бедрени кости, а черепите са свързани с централния ствол посредством система от прешлени. В нея са използвани и други кости, големи и малки, по същия принцип е създадена и централната опора, по подобен начин са украсени и веригите, които държат цялата конструкция към тавана. От двете страни на полилея се извисяват основните арки на костницата, а те на свой ред са опасани от редици черепи, всеки от които между челюстите държи кост. В средата на пода са подредени четири черепни пирамиди във формата на квадрат под полилея, при това са разположени така, че във всеки от краниумите може да бъде поставена по една свещ.
Има и други удивителни творения. Едно от тях е направена от кости дарохранителница също с череп в централната си част; от нея радиално излизат бедрени кости, а между тях са навързани различни фигури от прешлени и по-малки костици. Кости има и по дървената рамка, около която се държи дарохранителницата, а базата й е във формата на латинската буква „U“, завършваща с черепи и от двете страни. Сред другите подобни творения се намират вази, венци и чаши — всичко е направено от човешки кости. Дори и гербът на рода Шварценбург е изпълнен в същия стил с корона от черепи и тазови кости на върха. Костите, за които приложение не е било намерено, са подредени на големи купове под каменните арки.
Това е дом на мъртвите, тук те почиват във вечен покой.
Тук има съкровища — видими и невидими.
Тук е изкушението.
Тук е и Злото.
Глава девета
Прозорците в това помещение бяха покрити със здраво прикрепени в стените метални плочи, непропускащи естествената външна светлина. На маса или може би тезгях имаше парчета от човешки кости: ребра, лакътни и лъчеви, частици от череп. Въздухът бе спарен, миришеше на нечисто, но най-неприятното бе острата миризма на стара урина.
Под тезгяха стояха четири или пет дървени кафеза, в които е било пренасяно нещо, сега в тях бе останала само сламата и опаковъчната хартия. Пред отсрещната стена, отдясно на затъмнен прозорец бе поставена масичка с подпора. И на нея имаше черепи, но без долните челюсти, а под горните бяха закрепени кости. Стори ми се, че са раменни, но не бях сигурен. Всички черепи бяха пробити отгоре, а в дупките — затъкнати свещи. Те горяха, осветявайки поставената зад тях фигура.
Беше черна, висока не повече от 60-70 сантиметра, изглеждаше сътворена от човешки и животински останки. Една от тях бе голямо птиче крило, от което грижливо са били свалени кожата и перата. Костите бяха умело разположени в позиции то да изглежда разперено, сякаш съществото, комуто крилото принадлежи, се готви да излети. Самото крило бе прикрепено към част от гръбначен стълб с неголям гръден кош. Хрумна ми, че би могло да е от дете или маймуна, но далеч не бях сигурен. Отляво на гръбначния стълб вместо второ крило бе монтирана дълга ръка с всичките си съставни кости, дори и до най-мъничките на пръстите. Ръката бе повдигната, сочеше нагоре, завършващите с остри нокти пръсти се бяха свили в подобие на юмрук. Десният долен крайник наподобяваше заден крак на котка или куче, съдейки по ъгъла на ставата. Левият бе видимо подобен на човешки, но бе скъсен и недовършен, виждаше се промушената в него носеща тел.
Този хибрид на човешко с животинско бе най-силно изявен в главата, несъразмерна по големина с тялото. Какъвто и да бе създателят на фигурата, изкуството му видимо отговаряше на деформацията на визията му, а вероятно и на други неща. Приближих, захванах се да го разглеждам още по-внимателно. Налагаше се. Множество други създания са били използвани в направата на това творение, а често техните части преливаха умело една в друга. Половин челюст от примат бе грижливо прикачена към друга половинка — детска. Горната част на лицевата площ между челюстите и челото бе изградена с помощта на частици от бяла кост и птичи глави. На върха от човешки череп стърчаха рога — единият бе като закърнял или недоразвит, напомняше израстък на главата на сърне. Другият бе дълъг и извит като на коч — първо назад, сетне напред и почти докосващ ключицата на тази псевдо статуя.