— Не — излъга той.
— Тогава изчезвай.
— Добре — отново излъга Гарсия.
„Ще се чупя, ама когато свърша“ — това му мина през главата.
Сара Йейтс е от онзи тип хора, от каквито всички се нуждаем в живота си, кога по-често, кога не. Освен че е умна и забавна, тя е и подвижна съкровищница на езотерични знания и добре подредена информация — качества, които й бяха осигурили — поне донякъде — стабилна работа в библиотеката на Музея по естествена история. Чернокоса е, изглежда поне десетина години по-млада от истинската си възраст. Ярката й индивидуалност тутакси прогонва скудоумните и глупаците, а умните предизвиква да мислят бързо и да не се излагат. Не съм сигурен мен самия в коя категория ме слагаше. Искаше ми се да е във втората, но понякога съм си казвал, че ако съм там, то е само по стечение на обстоятелствата и тя изчаква удобен момент, за да ме отпрати в първата.
Този път й се обадих у дома, нямаше как. Изчаках поне няколко сигнала и накрая вдигна слушалката, но гласът й бе сънен и неясен.
— Ъхъ — измърмори тя явно недоразбудена.
— Здравей и от мен — рекох с неудобство.
— Кой се обажда?
— Чарли Паркър. Извинявай, май в неудобно време звъня, а?
— Ако се правиш на интересен, веднага ще стане още по-неудобно. — Нали имаш часовник, значи виждаш колко е часът.
— Късничко е.
— Точно така ще да е, особено ако нямаш основателна причина да ме будиш.
— Виж, наистина е важно. Трябва да използвам богатите ти знания, налага се.
Чух, че въздъхна, сигурно отново се изпъна на меката постеля.
— Добре, казвай.
— Нося едни предмети, намерих ги в чужд апартамент. Човешки кости, черепи. От някои са направени свещници, други участват в една фигура, не е статуя, някакво подобие по-скоро, от човешки и животински останки, примесени. Във ваната на банята имаше още, накиснати в урина и още нещо. Реших, че някой ги третира нарочно, за да ги състари, поне на външен вид. Налага се максимално бързо да се обадя на ченгетата и да съобщя за видяното, затова не разполагам с време. Ти си първата, към която се обръщам посред нощите, но както е тръгнало, вероятно ще разбудя и още хора. В твоя музей има ли хора, дето ще са в състояние да ми кажат нещо полезно по въпроса? Може и да не са от музея, стига да познаваш такива, а?
Сара замълча, и то достатъчно дълго, че да се усъмня дали не е заспала. Затова се прокашлях.
— Сара, там ли си?
— Божееее, че нетърпелив човек — оплака се тя. — Чакай, дай ми малко време да помисля.
След малко долових шумове, изглежда, ставаше от леглото. Сетне ми каза да изчакам и остави слушалката, чух я как изтропа — сигурно на нощното шкафче. Чаках, какво да правя. Чуваха се различни шумове — отваряше и затваряше чекмеджета, трополеше с нещо друго. По едно време се върна на телефона.
— На хора от музея имена няма да ти давам, защото искам да си запазя работата — хубава е. С нея си плащам наема, тя ме улеснява да имам и телефон, че по никое време да ми се обаждат разни въздухари, дето и една коледна картичка не се сещат да ти изпратят, а на всичкото отгоре и за помощ да ме молят.
— Не знаех, че си религиозна, Сара.
— Я не се прави на не знам какво си. Всеки обича да го зачитат, нали?
— Тази година ще се реванширам. Обещавам.
— Гледай само да не забравиш. Добре де, ако много ти се закучи проблемът, утре сутрин ще намеря още хора, да говориш и с тях. Обаче има един, който е точно за целта. Имаш ли с какво да пишеш? Да? Е, пиши му името — той ти е адаш. Казва се Недо, Чарлс Недо. Живее на улица „Кортланд“, тя хич не е голяма, ще го намериш — на вратата му има табела, че е продавач на антики, а магазинът му е пълен с боклуци. Иначе гладен ще си умре, ако от тях трябва да се изхранва. Добре, че поработва странично.
— По-точно?
— Занимава се с едно нещо, дето колекционерите му викат „езотерика“, можеш да се досетиш за какво става дума. Окултни предмети главно, обаче от време на време продава и такива неща, дето обикновено никъде ги няма извън мазетата и сейфовете на музеите. Тази стока той си я държи в помещение, заключено зад завеса в дъното на магазина. Веднъж-дваж съм влизала там, затова ти казвам, че зная за какво става дума. Струва ми се, че помня и подобни на това, за което ми разказа, макар че тези у Недо са автентично стари. Древни. Смятам, че той е човекът, откъдето трябва да тръгнеш. Живее над магазина. Иди го събуди него, а мен ме остави да се наспя.
— А той на непознат ще се навие ли да сътрудничи?
— Ще, ще, особено ако непознатият извади пачка. Но непременно му занеси твоите находки. А заинтересуват ли го, куп неща ще научиш от него.