— Моля ви веднага да си тръгвате — почти извика тръгналият след мен Недо.
Беше изпаднал в паника, но не можех да зная със сигурност дали заради това, че влязох в неговата Светая светих, или от онова, което бе открил в черепите.
— Тук нямате работа. И нищо повече не бих могъл да ви кажа…
— Че вие изобщо нищо не сте ми казали — отвърнах му аз.
— Отнесете тези неща в музея, може би там ще знаят повече… ако смятате за нужно, и в полицията идете. Аз обаче с нищо повече не мога да помогна.
Взех единия от черепите край мивката.
— Веднага го оставете — запали се Недо.
Завъртях го в ръка. Отзад, там където е връзката с гръбначния стълб или малко над нея, зърнах дупка. Беше идеален кръг, с равен, правен сякаш с инструмент отвор. И на другите три имаше подобни дупки. Типични за екзекуция. Изстрел в тила.
— Вероятно добре печелите от Хамлетови представления, а? — подхвърлих сардонично.
Завъртях черепа в дланта си.
— Уви, бедният Йорик. Човек с необичайно чувство за хумор, особено ако разбирате малко китайски.
Обърнах към него дупката в основата на краниума.
— От Китай са донесени, нали? Днес няма много други места, където така точно екзекутират затворници и всякакви вредни за обществения морал хора. Според вас кой е платил за куршума, а, г-н Недо? Нали така се прави този номер в Китай? Качват те на камион, откарват те на стадион, там ти пускат куршум в тила, сметката изпращат на роднините. Само че тези достойни хора ги е страх, гащите им треперят, че са имали подобен роднина, не смеят да приберат тялото за погребение. Тогава разни предприемчиви хора се заемат да разпродават труповете. Комуто са нужни. Изглежда, има клиентела, нали така ми казахте? Може би първо се пласират органите — за трансплантация — черният дроб, бъбреците, дори сърцето — за тях винаги има пазар. Сетне плътта се смъква от костите, останалото се продава на хора като вас или тям подобни. Май че имаше закон срещу търговия с телата на екзекутирани затворници, не мислите ли?
Недо грабна черепа от ръката ми и го върна на мястото му.
— Не разбирам за какво ми говорите — рече той, но гласът му трепереше и звучеше гузно.
— Дайте ми нужната информация за онова, което донесох, или ще позвъня на едни хора, дето се интересуват от неща като скритите тук — заплаших го аз. — Сетне животът ви бая ще се усложни, гарантирам ви го.
Недо затвори вратата на задното помещение и се върна на бюрото.
— Знаехте, че на черепа има номер, нали? — попита той.
— Усетих го с върха на пръстите, когато го разглеждах за пръв път. Също както и вие. Е, какво означава?
Недо сякаш се смаляваше пред очите ми. Отпусна се в стола като надуваема детска играчка, на която са пуснали въздуха. Сега дори и робата като че му стана широка.
— Номерът на първия череп означава, че произходът му е заведен някъде в нечий архив — обясни той тихо. — Може да е от тяло, дарено след кончината на научна институция за медицински изследвания, може да е от стара музейна изложба. Така или иначе, той е придобит напълно законно. Вторият череп обаче няма такъв номер, носи само онази маркировка. Има други специалисти, дето по въпроса знаят повече от мен. Аз само мога да ви кажа, че е крайно противопоказано да си имате работа с хората, които са я направили. Те наричат себе си Вярващите.
— А защо е маркиран?
На въпроса ми отвърна с въпрос.
— Да се досещате на каква възраст може да е този череп, г-н Паркър?
Пристъпих напред, наведох се над бюрото. Изглеждаше ми достатъчно стар, поочукан, леко пожълтял.
— Не зная. Десетилетия може би?
Недо поклати глава.
— Не. На месеци е, може би дори на седмици. Изкуствено е състаряван, трили са го с пясък, пръст, сетне вероятно е киснат и в разтвор с урина. След пипане можете да усетите миризмата по пръстите си.
Реших да не се пробвам.
— А откъде е според вас?
Сви рамене, помисли.
— На човек от бялата раса е, вероятно мъж. Не забелязвам видими белези от насилие, но това е абсолютно относително и нищо не значи. Може да е взет от морга. Допускам, че е възможно да е изнесен и от болница, само че както и вие сам се досетихте след влизането в онова помещение, в нашата страна човешки останки трудно се намират. Повечето такива, като изключим дарените за научномедицински цели, трябва да се купуват и внасят отвън. Източна Европа бе добър източник в това отношение, но само в началото, сега нещата там се позатегнаха и доста по-трудно е от тях да се изнасят нерегистрирани трупове. Китай, както казахте, е по-лесен, но и там източниците не са безпроблемни, плюс това услугата е вече доста скъпа. И опциите се свеждат почти до нула, като изключим очевидното.