— Седлиц е абсолютно необикновено място, както и оригиналната статуя, за която говорим, като, разбира се, допуснем, че тя действително е съществувала, а не е просто един мит. Тъй като никой жив днес не я е виждал, истинската й същност е обект на множество спекулации, а в същото време повечето заинтересувани страни са единни относно външния й вид. Тази, която носите тук, е може би доста точно възпроизведена спрямо оригинала, поне доколкото лично аз мога да се произнеса. Защото досега съм виждал само скици и илюстрации. Мога още да добавя, че в създаването й са били вложени наистина големи усилия. Бих желал да се запозная с автора, който и да е той.
— И аз също — добавих. — Каква е била целта на оригинала? Искам да кажа защо е бил създаден?
— О, по въпроса има много мнения, версии, версии… — започна Недо. — Вашата скулптура е миниатюра на друга, също от кости. Въпросната костна статуя обаче е сама по себе си репродукция, а моделът, по който е правена, е от сребро и по тази причина изключително скъп и ценен. Също както и при настоящото произведение в миниатюра, идеята е пресъздаване, олицетворение на метаморфоза. Известен е като „Черният ангел“.
— Какъв вид метаморфоза?
— Превръщане на човек в ангел или на човек в демон, ако трябва да бъдем по-точни. Е, точно тук идваме до онзи пункт, където мненията се различават. Съвсем ясно е, че „Черният ангел“ би бил изключително ценна придобивка за всяка частна колекция просто заради истинската си стойност, но не само затова е така ревностно търсен. Има, хм, източници… хм, да, които смятат, че сребърният оригинал е в действителност подобие на затвор, нещо като килия. Не е артистично пресъздаване на една трансформация, както говорихме, а самото същество. Според една легенда монах на име Ердрик от Седлиц се опълчил на Имодей, низвергнат ангел в човешка форма, и по време на битката между двамата вторият паднал във вана с разтопено сребро, и то именно в момент на трансформация или възвръщане в истинската си форма, наричано още разкриване. Предполага се, че среброто е пагубно в случаи на демонична метаморфоза и Имодей останал затворен, неспособен да излезе от това покритие. Ердрик дал нареждане ваната да бъде постепенно охладена, а остатъкът бил източен. И ето го Черния ангел или покрития в сребро Имодей в завинаги спряно частично превръщане. Монасите го скрили. Не били в състояние да унищожат онова, което било скрито в среброто, но се страхували то да не попадне в ръцете на събратята му, които ще искат да го освободят или да го използват за привличане на зли хора в обкръжението си. И оттогава сребърната статуя остава в неизвестност, знае се, че е изнесена от манастира по време на разрушението му през петнайсети век. Местонахождението му е скрито в кодирана и нанесена на древна карта информация. Картата била нарязана на части, а те били разпратени за съхранение между цистерцианските манастири в цяла Европа.
Оттогава насам спекулации, мит и предразсъдъци, суеверия и религия, вероятно и частица истина са се обединили в създаването на легендата за този обект. А той придобива все по-голяма привлекателна сила за множество най-различни източници вече в течение на повече от половин хилядолетие. Костното копие на статуята било създадено почти веднага — още навремето. Не бих могъл да кажа защо. Може би да напомня за случилото се на хората в Седлиц. Или за реалното присъствие на Злото в нашия свят. Малко след скриването на сребърната изчезва и костната статуя. Вероятно монасите са искали да я спасят от военните набези и разруха, защото Седлиц бил постоянно нападан и накрая — пак през петнайсети век — разрушен.
— Значи и Вярващите са между онези, които я търсят?
— О, да, при това те са най-активните.
— Вие, изглежда, знаете доста по въпроса.
— Може би, но искрено казано, не смятам себе си за експерт.
— Тогава кой може да е истинският експерт?
— В Бостън има търговска къща на име „Стърн“, тя провежда търгове, върти я собственичката Клодия Стърн. Тази жена специализира в областта, за която говорим, тя знае особено много за Черния ангел и свързаните с него митове.
— Откъде?
— Твърди, че притежава един от фрагментите на картата, обявила го е на разпродажба за следващата седмица. Предметът е спорен. Говори се, че бил намерен от иманяр на име Мордан, а той го открил под една от плочите на църковен под в Седлиц преди няколко седмици. Самият Мордан починал в църквата, изглежда, докато се опитвал да избяга с находката.
По-точно казано, докато се е опитвал да избяга от някого, рекох си аз.