След малко пристъпи с усилие, ужасно се страхуваше от онова, което знаеше, че ще види. О, да! Долу пред олтара лежеше проснато човешко тяло, главата му извъртяна в неестествен ъгъл. В подножието на разпятието се виждаше отместена голяма плоча — беше извадена от гнездото и в съседство мътно блестеше нещо. В краката на мъртвеца — сега ясно видя, че е мъж — се търкаляха разбитите останки на красив черепен свещник. Любопитно първата й реакция бе на загриженост не за покойника, а за нанесените на костницата щети. Как е възможно някой да извърши такова светотатство!? Тези осквернители не разбират ли, че костите принадлежат на хора, които някога са били живи както самите тях? Грехота е да се посяга върху цялата тази създадена с такава вещина и толкова артистичност красота!
Повдигна частица от раздробения череп, потри я между пръсти, а в същия миг зърна още един необичаен за костницата предмет. Бе неголяма сребърна кутийка, лежаща до ръката на покойния. Внимателно отвори капачето й. Вътре имаше стар пергамент, навит на рулце, видимо добре запазен. Докосна го с пръсти. Той изшумоля, бе гладък, дори леко хлъзгав. Извади го и внимателно го разви. В единия ъгъл забеляза нечий герб: представляваше бойна секира на фона на отворена книга. Не го бе виждала досега, не й говореше нищо. Видя още различни символи, архитектурни скици, рога и част от разкривено в агония нечовешко лице. Рисунката бе изключително подробна, макар и лицето да бе нарисувано само до врата, но жената не искаше да гледа повече от онова, което очевидно й бе съдено да види. Прекалено ужасен й се стори този лик. Върна пергаментовия свитък в кутийката и тръгна да търси помощ, без да усети, че костницата е леко затоплена спрямо нормалната си ледена температура и че необичайната топлина идва от каменните плочи под нозете й.
А в мрака далече на Запад две очи се отвориха като че в синхрон със случилото се, двоица огньове сякаш светнаха в нощта. И в центъра на едната зеница бяла резка затрептя в спомен за Божественото.
Недо вече привършваше разказа си.
— Някъде в отрязъка от времето между откриването на тялото и изнасянето му след пристигането на полицията изчезва и намерен в сребърна кутийка на местопрестъплението фрагмент от карта — говореше той. — Сега подобен фрагмент е в списъка на предложените за тръжна продажба предмети в търговската къща на Клодия Стърн. Няма начин да проверим дали става дума за картата от Седлиц, обаче Цистерцианският орден е огласил несъгласието си относно продажбата му. И въпреки това изглежда, че търгът ще бъде проведен и с участието на въпросния предмет. Очаква се голям интерес, макар че търгът ще бъде силно ограничен спрямо присъствието на външни хора. Колекционерите на този тип антики са обичайно, хм, доста дискретни и донякъде тайнствени. Защото общественото мнение често е склонно да тълкува хобитата им, хм, погрешно…
Огледах се наоколо. Мрачният магазин съдържаше доста неща от същия сорт, за който намекваше собственикът му — превърнати в орнаментални предмети човешки останки. Изведнъж почувствах огромна вътрешна необходимост тутакси да се махна от това място. Струваше ми се нечисто.
— По-късно може би ще имам още въпроси — рекох неопределено.
Извадих визитка, оставих я на бюрото. Недо й хвърли кос поглед, но дори не я докосна.
— Винаги съм тук — каза той. — Естествено, ще ви призная, че съм любопитен докъде ще стигнете с разследването си. Чувствайте се поканен и напълно свободен да ми се обаждате по всяко време — ден или нощ, без значение е.
Усмихна се криво.
— Всъщност май най-добре е нощем.
Гарсия продължаваше да наблюдава сградата, а вътрешното му безпокойство постоянно растеше. Времето минаваше — отначало час, сетне два, сетне още няколко се проточиха сякаш в безкрая. Беше се опитал да проследи мъжа, който имаше такова значение за Брайтуел, обаче не познаваше добре множеството улици на този огромен град и след няколко минути изгуби пътя. Тогава се върна на старото си място, пък и вярваше, че мъжът в черното яке също ще се завърне при приятелите си. В същото време те го безпокояха още повече, защото все така бяха горе — в неговия апартамент. Отначало очакваше да се появи полицията, обаче това не стана. Това му даде известна надежда, но вече не бе така сигурен. Сигурно бяха намерили нещата горе, как иначе? Възможно е дори и да са попаднали на касетките, да са гледали и записите му. Какви са тези хора, дето при това положение няма да извикат ченгетата?