— Вижте, да — говорих с Бейлий някъде около полунощ, може би бе един часът — рекох на глас. — Той ми даде адреса в Уилямсбърг.
— Вие ли го ранихте?
— Той това ли ви каза?
— Бейлий е така замаян от лекарства и упойки, че едва ли може да каже нещо. Чакаме да се пооправи и тогава ще чуем каквото има да казва.
— Не, не съм аз.
— Случайно да знаете кой тогава?
— Не, не зная.
Франсес се намеси пак.
— Детективе, можем ли да минем на следващия въпрос?
— Съжалявам, но, изглежда, вашият клиент или служител, както искате го наричайте, се оказва фатален за здравето на хората, с които разговаря.
— Вижте — въздъхна Франсес с тон на съвършена готовност за всяческо сътрудничество, — тогава или му предявете съответната здравна отговорност и го освободете, или дайте да чуя някакво сериозно обвинение.
Възхищавах се от юридическите умения на Франсес, но виждах, че ченгетата започват да се дразнят и настройват враждебно. А това би могло да се окаже нездравословно, като се имат предвид все още неизстиналият труп на Гарсия, огнестрелните рани на Джи Мак и все по-надвисващата над мен сянка на Бруклинската поправителна институция, да не употребявам думата затвор.
— Г-н Паркър е убил човек — натърти Ентуисъл.
— Човек, който се е опитвал да убие него.
— Така твърди той самият.
— Е, хайде де, детективе, само си губим времето. Дайте да си дойдем на приказката като възрастни хора, още повече професионалисти. Разполагате с надупчено от пушечни изстрели помещение, стар склад със затрупани с кости помещения, някои от които току-виж се оказали на жената, която г-н Паркър е натоварен да търси, две видеокасети, на които има ясен запис поне на една явно убита жена, вероятно на още много такива. Моят клиент вече многократно декларира, че изцяло ще сътрудничи на следствието по всички възможни начини, а вие се опитвате да го накиснете с въпроси относно пострадал след срещата си с него индивид. Не е коректно, господине, не е. Г-н Паркър ще бъде на ваше разположение за по-нататъшни въпроси по което време сметнете, че това ще е нужно. Ще бъде на ваше разположение и да предявите каквито обвинения намерите за необходими в бъдеще. Така. Е, а сега какво ще правим?
Ентуисъл и Бейярд се спогледаха, сетне се изправиха и излязоха, като се извиниха, че ще отсъстват за малко. Нямаше ги бая време. Франсес и аз седяхме и мълчахме, докато те се върнаха.
— Можете да си тръгвате — заяви Ентуисъл. — Засега. И ако не ви затруднява много, ще сме благодарни да ни уведомявате, когато възнамерявате да пътувате извън щата.
Франсес се изправи и започна да събира бумагите си.
— О… — добави Ентуисъл. — И поне за известно време, моля ви, опитвайте се да не застреляте някого, а? Може и да ви хареса. Дори и да свикнете.
Франсес ме откара до мястото, където бях оставил колата си. Не ме разпитва повече за събитията от предната нощ. И аз не горях от желание да й разправям каквото и да е. И на двамата така повече ни харесваше.
— Мисля, че сега положението при вас е закрепено — рече ми тя, докато спираше пред склада.
Около него още се мотаеха ченгета, множество телевизионни екипи с техника и автомобили, други репортери, дежурните любопитни минувачи и кибици.
— Мъжът, когото, сте убили, е стрелял четири или пет пъти срещу вас, докато вие — само веднъж. Свържат ли с него намерените кости, никой никога няма да си направи труда повече да ви търси за убийство. Още повече, ако останките в онази дупка в стената се окажат на Алис Темпъл. Гарантирам. Могат да се заяждат и търсят под вола теле за това, че сте възпроизвели изстрел, но сте частен детектив, във вашия случай това си е интуитивно решение. Така или иначе ще изчакаме, ще видим. Но основания за сериозно безпокойство аз лично нямам.
При това имах разрешително да нося скрито оръжие в Ню Йорк и то бе издадено още веднага след като напуснах полицията. Онези 170 долара, дето платих за него, са вероятно най-добре похарчените ми пари. Всъщност разрешителното трябва да се подновява на всеки две години, тогава пак плащаш същата сума, но да повторя — заслужаваше си. Документът се издава с подписа на шефа на градската полиция и по принцип той може да откаже подновяването му. Обаче досега такова нещо не ми се бе случвало. Иначе допускам, че да носиш оръжие е едно, да стреляш наляво-надясно друго. Трудно би било да очакваш задоволство от страна на ченгетата.
Благодарих на Франсес, излязох от колата й.
— Предай съболезнованията ми на Луис — рече тя, докато потегляше.