— Ще дойда в осем и петнайсет. Само че като стигнем при „Ед“, ще седиш в пикапа като послушно момче, докато не ти кажа, че можеш да слезеш.
— Разбрано, mon capitaine…
— Динг-донг — отсича Джак, затваря телефона и излиза на верандата.
Но събитията няма да се развият според неговите очаквания. Няма да има възможност пръв да подуши миризмите и да огледа местопрестъплението. Всъщност днес следобед положението във Френч Ландинг, което и без друго вече е доста напечено, ще бъде на път да излезе от контрол. Причините за поредната ескалация на напрежението са много, но основната ще бъде Лудият унгарец.
Този прякор съдържа голяма доза духовитост, характерна за малкия градец — кльощавият банков чиновник е известен като Големият Джо, а на собственика на книжарничката с трифокалните очила му викат Орловият поглед. Със своите сто и шейсет и пет сантиметра и седемдесет и пет килограма Арнолд Храбоуски е най-дребен сред мъжете в екипа на Дейл. На всичкото отгоре е и най-дребният служител в цялото управление, тъй като и Деби Андерсън, и Пам Стивънс го водят — както по килограми, така и по ръст (сто седемдесет и два сантиметровата Деби спокойно може да похапва бъркани яйца на главата на Арнолд). Лудият унгарец е сравнително безобиден човечец — от онези, които вечно се извиняват, че ви глобяват за пътни нарушения, независимо от безбройните забележки на Дейл, че поведението му не подхожда на един полицейски служител; известен е и с това, че започва разпитите на нарушителите с неудачни формулировки от типа на „Много се извинявам, но се питам дали“. В резултат на всичко това полицейският началник се старае да му възлага предимно административна работа и дежурства в центъра на града, където всички го познават и донякъде го уважават. Често обикаля училищата в окръга, изпълнявайки ролята на Любезния полицай. Хлапетата, които не си дават сметка, че от Лудия унгарец получават първите си уроци за големия обществен враг — марихуаната, го обожават. Слушателите на по-сериозните лекции за наркотиците, алкохола и невнимателното шофиране — гимназистите — дремят в часовете му или си подхвърлят бележки, но са на мнение, че служебната кола на учебната програма за противодействие на злоупотребата с наркотици — нисък, лъскав понтиак, на чиито врати са изрисувани огромни надписи „ПРОСТО КАЖЕТЕ «НЕ»“, закупен със средства от федералния бюджет — е суперяка. В общи линии по забележителност сержант Харбоуски се доближава до сандвич с риба тон — без майонеза, ако обичате.
Нали разбирате, през седемдесетте години имаше един известен пичъррезерва, който отначало играеше в отбора на Сейнт Луис, после се премести в Канзас Сити Ройалс и беше действително страховит мъж — та той се казваше Ал Храбоски. Не стъпваше по игрището, а буквално го разораваше; преди да хвърли топката (обикновено излизаше в деветия ининг, когато базите са напомпани с напрежение до крайност и окончателният резултат виси на косъм), Ал Храбоски се извръщаше с гръб към хоум плейта, навеждаше глава, стисваше юмруци и рязко ги свиваше към гърдите, като по този начин се настройваше за играта. После заставаше на линията и мяташе невероятно гадни топки, които често прелитаха на косъм от брадичката на батъра. Естествено, беше си спечелил прозвището Лудия унгарец — и слепец ще види, че беше най-печеният пичър в Голямата лига. Поради близоста във фамилните имена бе неизбежно на Арнолд Харбоуски да не му лепнат същия прякор. Преди няколко години той дори се опита да си пусне мустак като на известния си съименник. Но докато онзи беше свиреп като воин с бойна окраска от племето зулу, мустаците на нашия Арнолд пораждаха само присмех — представете си рунтави мустаци на благовидна счетоводителска физиономия! — ч той ги избръсна.
Лудият унгарец от Френч Ландинг не е лош човек — полага огромни старания според възможностите си, а при нормални обстоятелства това е напълно достатъчно за град като този. Настоящите обстоятелства обаче далеч не са нормални — във Френч Ландинг царуват упадък, Абала и опопанакс — и тъкмо от такива некадърници се страхува Джак. Тази сутрин без никаква зла умисъл този юнак неимоверно усложнява и без друго тежкото положение.
Рибаря се обажда на телефон 911 в осем и единайсет минути — по това време Джак тъкмо привършва записките в жълтия бележник, а Хенри вече крачи по алеята и с огромно задоволство вдъхва ароматите на лятната утрин, въпреки че новините са помрачили настроението му. За разлика от някои полицаи (като Боби Дюлак например) Лудият унгарец изчита дума по дума пълното съобщение, прикрепено с тиксо до телефонния апарат на службата за спешна помощ.