Дейл унило се взира в пода и не помръдва. Ще му отнемат случая. С всяка следваща дума на Храбоуски се убеждава, че ще се случи тъкмо това. Изведнъж той решава, че държи сам да довърши разследването. Желае го от все сърце, колкото и да мрази, и да се страхува от случващото се в градчето. Рибаря е чудовище, но не е нито чудовището на окръга, нито чудовището на щата — той е чудовището на Френч Ландинг. Чудовището на Дейл Гилбъртсън, който иска да се нагърби с този случай по причини, нямащи нищо общо с личния престиж или дори с практичните съображения да запази службата си. Иска го, защото Рибаря е оскърбление срещу всичките му желания, надежди и вяра. Подобни неща не се споделят на глас, тъй като ще прозвучат сантиментално и абсурдно, но това ни най-малко не накърнява истинността им. Ненадейно го обзема безпомощен и неоснователен гняв към Джак. Ако се беше включил в разследването по-рано, може би…
Излишно е да се впуска в мечти. Трябва да уведоми окръжното управление, най-малкото за да изпратят съдебен лекар, също така трябва да информира и щатската дирекция в лицето на детективи Браун и Блак. Но не и преди да огледа полето оттатък „Голтсис“. И изненадата от Рибаря. Бога му, едва тогава ще ги извика.
Може би това ще е последният му шанс да отвърне на оня копелдак.
— Значи, изпращаш нашите хора на интервали от по пет минути, както се разбрахме. После викаш Деби да отговаря на телефоните. В окръжната и в щатската дирекция ще се обади тя. — Арнолд Храбоуски го гледа с такава почуда, че на Дейл му идва да иззкрещи, но съумява да запази самообладание. — Искам малко преднина.
— А! — отвръща Арни, а когато разбира какво точно се има предвид, допълва: — 0!
— Няма да казваш на никого освен на нашите хора за обаждането и предприетите мерки. На никого, чуваш ли! Иначе ще предизвикаш паника. Разбрано?
— Разбрано, шефе — отвръща Унгареца.
Дейл поглежда часовника — вече е осем и двайсет и шест.
— Хайде, Том. Да действаме. Tempus figit.
Лудият унгарец никога не се е старал толкова и всичко върви като по ноти. Дори Деби Андерсън проявява отзивчивост и се съгласява да поеме обажданията. Но през цялото време той не може да се отърси от спомена за гласа по телефона. Груб, дрезгав, с едва доловим акцент — в този край всички говорят така. В него няма нищо необичайно. Все пак не му дава покой. Не че онзи го нарече „нещастник“ — чувал е далеч по-обидни имена от пияниците, които всяка съботна вечер се натряскват до козирката — тревожат го другите приказки: „Камшици има в ада, и окови в шейол…“ — ей-тези приказки. И „Абала“. Какво е това? Арнолд Храбоуски не знае. Но самото звучене на думата, която отеква в съзнанието му, го кара да се чувства зле и много го плаши. Прилича му на дума от тайнствена книга, в която е описано как се викат зли духове.
А пипне ли го шубето, единственият човек, който може да му помогне, е жена му. Вярно, Дейл го предупреди да не казва на никого и Арнолд прекрасно го разбира, но началникът със сигурност нямаше предвид Пола. Женен е за нея от двайсет години и тя въобще не е като другите хора — тя е завършек на собствената му личност.
И така (не за да клюкарства, а да пропъди налегналия го страх — да му признаем поне това), Лудият унгарец прави фаталната грешка да се довери на съпругата си. Обажда се на Пола и й съобщава, че преди по-малко от половин час е говорил с Рибаря. Да, наистина, с Рибаря! Разказва й за трупа, на който ще се натъкнат Дейл Гилбъртсън и Том Лънд в закусвалнята на Ед. Пола го пита добре ли е. Гласът й трепери от страхопочитание и вълнение, което изключително много допада на Лудия унгарец, тъй като същите чувства вълнуват и него. След като разговарят в продължение на няколко минути, Арнолд затваря телефона с известно облекчение. Кошмарният страх от грубия, странно всезнаещ глас по телефона се поразсейва.
Пола Храбоуски е олицетворение на дискретността. Разказва само на двете си най-добри приятелки за разговора на Арни с Рибаря и за трупа в едновремешното заведение на Ед, като ги заклева да мълчат до гроб. Те обещават, че пред никого няма да обелят и дума, в резултат на което само след час, още преди да са уведомени щатската полиция, окръжният съдебен лекар и служителите от криминологичната лаборатория, всички в градчето вече знаят, че полицията е открила кървава касапница в някогашната закусвалня на Ед. Пет-шест убити деца.
Може би повече.
Глава 10
ПАТРУЛНАТА КОЛА с Том Лънд зад волана напредва по Трета улица към Чейс Стрийт — сирената благопристойно мълчи, синята сигнална лампа на покрива е изключена. В това време Дейл изважда портфейла си и започва да рови в безредно натъпканото задно отделение, което съдържа чужди визитни картички, няколко снимки с опърпани краища, сгънати листчета от бележник. На едно от тях е записано онова, което търси.