„Само дето клоуните сме ние — мисли си Пам. — Ние.“
След миг двамата с Дани са заобиколени от осем мъже и една жена, които са на ръба на истерията и които ги обсипват с въпроси.
— Майната му, отивам сам да видя! — едва ли не ликуващо възкликва Теди Рънкълман, което навежда Дани на мисълта, че положението е на път да излезе от контрол. Ако тия глупаци стигнат до бараката, Дейл първо ще им направи второ отверстие в задните части, след което ще го посипе със сол.
— НИКОЙ ДА НЕ МЪРДА! — извиква той и изважда револвера си. Случва му се за пръв път и оръжието му се струва неимоверно тежко — в крайна сметка това са най-обикновени хора, не престъпници — но успява да прикове вниманието им.
— Това е местопрестъпление — заявява Пам, която най-сетне си възвръща способността да говори нормално. Онези мърморят и се споглеждат — най-големите им страхове се потвърждават. Тя пристъпва към водача на шевролета. — Кой сте вие сър? Фамилното ви име Сакнесъм ли е? Приличате ми на човек от рода Сакнесъм.
— Аз съм Фреди — признава той.
— Е, Фреди Сакнесъм, качвайте се в колата си, което важи и за спътниците ви, и изчезвайте на секундата. Не правете обратен завой, защото автомобилът ще забоксува.
— Ама… — понечва да възрази жената. Пам подозира, че е от семейство Сангър — възможно най-красноречивият пример за цяла фамилия тъпаци.
— Млъквайте и заминавайте! — срязва я.
— И вие след тях — обръща се Дани към Теди Рънкълман. Моли се да не довтасат и други, в противен случай ще се наложи да посрещат цяла манифестация. Няма представа откъде са научили новината, пък и изобщо не му пука. — В противен случай ще бъдете обвинени във възпрепятстване на полицейско разследване. Ще ви лепнат по пет годинки. — Изобщо не е наясно съществува ли подобна законова разпоредба, но заплахата въздейства на нахалниците по-убедително дори от оръжието.
Шевролетът се изтегля на заден ход, задницата му поднася, сякаш е на куче, което върти опашка. Изтегля се и пикапът — двама от мъжете в каросерията протягат вратове да зърнат поне покрива на старата закусвалня. Лицата им, изкривени от нездраво любопитство, изглеждат необикновено глуповати. Полицейската кола се движи последна като овчарско куче, охраняващо стадото, сигналната лампа вече е включена. Пам е принудена постоянно да натиска спирачката и докато бавно напредва, мотонно изрежда думи, които със сигурност не е научила от майка си.
— Абе, ти децата си с тая уста ли ги целуваш за „лека нощ“? — диви се Дани, макар че тайничко се възхищава от колежката си.
— Я трай! — озъбва му се тя, след малко добавя: — Да ти се намира аспирин?
— И аз това се канех да те питам.
Излизат на главното шосе тъкмо навреме. Откъм Френч Ландинг пристигат три коли, а от противоположната посока — откъм Сентралия и Ардън, се задават още две. В затоплящия се утринен въздух надават вой сирени. Третата полицейска кола, участваща секретната операция, изпреварва зяпачите от градчето.
— О, Господи! — Дани е готов да се разплаче. — О, Господи, о, Господи, о, Господи! Ще стане голям цирк, а щатските още не знаят, бас държа! Направо ще пометнат. И Дейл ще пометне.
— Всичко ще бъде наред. Само се успокой. Ще паркираме колите напряко на пътя. А ти прибери проклетия револвер в кобура.
— Добре, мамче. — Той бърза да се подчини, а Пам завива така, че колата да препречи черния път, изтегля се на заден ход да направи път на третата патрулка, след което отново блокира движението. — Знаеш ли, май предотвратихме избухването на паниката.
— Естествено.
Поолеква им. И двамата са забравили за стария път между закусвалнята на Ед и „Голтсис“, ала мнозина в града го знаят. В това число Клюна Сейнт Пиер и неговите момчета. Макар Уендъл Грийн да не го знае, хора като него винаги интуитивно намират задния вход.
Глава 11
ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА КЛЮНА всъщност започна от момента, в който Мъртъл Харингтън — любяща съпруга на Майкъл Харингтън — тайнствено шепне по телефона на Ричи Бъмстед, по когото страхотно си пада, независимо че той беше женен за почти най-добрата й приятелка Глад, починала в собствената си кухня на удивително ранната възраст от трийсет и една години. От своя страна Ричи е изтърпял за два живота напред Мъртъл да го глези с макарони с риба тон, както и със загадъчен шепот да му съобщава най-новите клюки по телехона, но конкретното обаждане предизвиква у него известно задоволство и дори неочаквано облекчение, тъй като той познава Клюна Сейнт Пиер и момчетата — макар и не много добре, от бирената фабрика „Кингсланд“, където работи като шофьор на камион.