Отначало смяташе „Гърмящата петорка“ за банда хулигани — какво друго да си помисли човек за тия грамадни мъжаги с чорлави коси до раменете, шупнали бради и ревящи мотоциклети „Харли Дейвидсън“ — но един петък на опашката за заплати се случи да чака след онзи, наречен Мишока, който се обърна да го погледне и се пошегува, че от любов към работата заплатата не става по-голяма; двамата завързаха разговор, от който на Ричи му се зави свят. На по-следващата вечер, като заключи такъмите в гаража след края на смяната, завари Клюна и онзи, на когото викат Доктора, да си чешат езиците на двора и реши да отиде при тях, но се почувства така, сякаш се намира едновременно в западнал блусбар и участва в телевизионното състезание „Стани богат“. Тези момчета — Клюна, Мишока, Доктора, Съни и Бил Кайзера — бяха олицетворение на дивашко, неудържимо, варварско насилие, но безсъмнено имаха акъл в главите. Клюна например се оказа шеф на отдела за нестандартни проекти, а останалите момчета му бяха заместници. На всичкото отгоре до един бяха с висше образование. Интересуваха се от производството на висококачествена бира и обичаха да се забавляват. Отначало Ричи се изкуши да си купи мотоциклет и да зареже работа, за да бъде с новите си приятели, но след един дълъг съботен следобед, последван от съботна вечер в Пясъчния бар, разбра, че границата между страшния купон и пълното безхаберие е твърде деликатна за него. Нямаше сили да издържи на тяхното темпо: започваш с изпиване на две кани „Кингсланд“ светло, играеш билярд, на третата и четвъртата кана бира участваш в дискусия за влиянието на Шъруд Андерсън и Гъртруд Стайн върху ранния период на Хемингуей, при която се нагазва в най-дълбоките води, изпиваш още две кани, в достатъчно трезво състояние яхваш мотоциклета, отпрашваш по селските пътища, забираш няколко отворени мадисънски мацки, изпушваш огромни количества първокласна трева и вилнееш до зори. Хора, които са в състояние да правят всичко това и същевременно да имат хубава работа, заслужават уважение.
Ричи се чувства длъжен да каже на Клюна, че полицията най-сетне вече знае къде се намира трупът на Ърма Френо. Онази клюкарка Мъртъл го предупреди, че било тайна и че той не бива да казва на никого, но той е почти сигурен, че щом затвориха телефона, моментално е позвънила поне на още пет души. Те на свой ред ще споделят с най-добрите си приятели и за нула време половината население на Френч Ландинг ще се юрне по магистрала №35 да не изпусне сеира. А Клюна има много по-голямо основание от всички останали да бъде там, нали така? За няма и половин минута след като се откопчва от оная досадница Мъртъл, издирва в телефонния указател името на Сейнт Пиер и набира номера:
— Ричи, мисли му, ако ме будалкаш! — заплашва Клюна, сетне добавя: — Той се обадил, така ли? Тъкмо пък на оня мухльо, Лудия унгарец, тъй ли? Къде е казал, че е момичето? — Заслушва се в гласа на събеседника си, сетне заключава: — Мамка му, целият град ще се събере там! Благодаря все пак. Много съм ти задължен, приятелю… — Миг преди да затвори телефона, Клюна като че ли казва още нещо, но думите са заглушени от риданията му.
В къщичката на Нейлхаус Роу Клюна избърсва парещите си сълзи, отпества телефонния апарат и се извръща към Мецана — негова законна съпруга и майка на Ейми, която всъщност се казва Сюзан Осгуд и която го гледа очаквателно изпод русия си бретон, отбелязвайки с пръст страницата в книгата на скута й.
— Намерили са момиченцето на Френо. Трябва да вървя.
— Върви — казва Мецана. — Вземи мобилния телефон и ми се обади при първа възможност.
— Дадено. — Грабва от зарядното устройство апарата и го пъхва в предния джоб на джинсите си. Но вместо да тръгне, разсеяно разресва с пръсти червеникавата си брада. Сякаш се е сраснал с пода, зареял разфокусиран поглед в празното пространство. — Рибаря се е обадил на 911. Не е за вярване, а? Не можаха сами да намерят Ърма, ами трябваше той да им се обади да им каже къде да я търсят.
— Слушай какво ще ти кажа. — Мецана се изправя и бързо изминава разстоянието помежду им. Каквато е дребничка, се сгушва в прегръдките на грамадния като канара мъж, който вдъхва с пълни гърди излъчващия се от нея свеж, упойващ аромат на сапун и прясйо изпечен хляб. — Като идете там, от теб зависи момчетата да се държат прилично. Тоест, ти самият трябва да се държиш прилично, Клюне. Колкото и да си бесен, гледай да не те хванат лудите и да не налетиш на бой. Особено внимавай с ченгетата.