— Сигурно смяташ, че не бива да ходя.
— Трябва да отидеш. Просто не искам да се озовеш в затвора.
— Е, все пак съм пивовар, не побойник.
— Не забравяй какво ти казах — повтаря тя и го тупва по гърба. — Ще ги повикаш ли?
— По уличния автомат — лаконично промърморва Клюна приближава се до вратата, грабва каската си, излиза с маршова стъпка. От челото му се лее пот и на вадички се стича в брадата му. С две великански крачки той се озовава при мотоциклета. Опира се на седалката, избърсва мокрото си чело и надава рев: — ШИБАНИЯТ РИБАР КАЗАЛ НА ШИБАНИЯ УНГАРЕЦ КЪДЕ Е ТРУПЪТ НА ЪРМА Френо. КОЙ ИДВА СМЕН?
На прозорците на сградите от двете страни на Нейлхаус Роу се появяват типове с рошави коси и бради, разнасят се крясъци:
— Чакай!
— Мамка му!
— Йо!
Четирима исполини с кожени якета, джинси и ботуши изскачат на улицата. Малко го досмешава — колкото и да ги обича, понякога му напомнят герои от комикс. Не чака да се съберат, ами направо започва да им обяснява за Ричи Бъмстед и обаждането на 911; като свършва, всички са на мотоциклетите, готови за потегляне, само чакат сигнала.
— Ето как стоят нещата — отиваме там само заради Ейми, Ърма Френо и Джони Ъркнам. Искаме всичко да бъде както си му е редът, затова няма да трошим глави, освен ако някой не си го изпроси. Ясно ли е?
Четиримата ръмжат, сумтят и мърморят очевидно в знак на съгласие. Четири рошави бради се поклащат нагоре-надолу.
— Второ, когато все пак разбием нечия глава, то тя ще е на Рибаря. Търпяхме достатъчно и съм почти сигурен, че е наш ред да хванем тоя скапан изрод, който уби моето момиченце… — Гърлото му се стяга и преди да продължи, размахва юмрук: — И захвърли другото в оная шибана съборетина на магистрала №35. Ще ми падне тоя шибан шибаняк, а пипна ли го, ще си ПОЛУЧИ ЗАСЛУЖЕНОТО!
Момчетата — неговата тайфа, неговата шайка — размахват юмруци и надават одобрителни викове. Петте мотоциклета се събуждат с рев.
— Първо ще огледаме от шосето каква е ситуацията, после ще заобиколим по задния път, откъм „Голтсис“ — крещи Клюна и профучава нагоре по Чейс Стрийт, а останалите го следват.
Минават през самия център на града, дългите им бради се развяват — начело е Клюна, следван буквално на един ауспух разстояние от Мишока и Съни, а Доктора и Кайзера са последни. Подплашени от гърмящия рев на мотоциклетите, скорците, накацали по тенекиената табела на театър „Ейджинкорт“, се разлитат. Приведен над кормилото, Клюна прилича на Кинг Конг, устремен да срути небостъргач. Като подминават „Севън-Илевън“, Доктора и Кайзера подкарват редом със Съни и Мишока, заемайки цялата магистрала. Водачите в насрещното платно виждат застрашително летящите силуети и отбиват на банкета; онези пред мотоциклетистите, които ги забелязват в огледалото за обратно виждане, се изнасят максимално вдясно, подават ръка през стъклото и им правят знак да изпреварват.
С наближаването към Сентралия движението става двойно по-натоварено от обичайното за провинциално шосе в почивен ден. Положението е по-тежко, отколкото Клюна предполага — Дейл Гилбъртсън сигурно е възложил на двама полицаи да спират колите, завиващи от магистрала № 35, но и двама ще се справят най-много с десетина-дванайсет кръвожадни сеирджии, решени да видят с очите си стореното от Рибаря, Френч Ландинг не разполага с достатъчно полицаи да усмири всички малоумници, които са се втурнали към някогашната закусвалня на Ед. Клюна грозно изругава, като си представя как го хващат лудите и на бърза ръка забива в земята като колчета за палатка неколцина извратени почитатели на Рибаря. Ала в момента може да си позволи всичко друго освен да загуби самообладание, особено ако очаква съдействие от Дейл Гилбъртсън и неговите смотаняци.
В мига, в който изпреварва раздрънкана червена тойота, го осенява гениална идея — толкова гениална, че забравя да всее примитивен ужас в душата на шофьора, като го погледне право в очите и му изреве: „Аз правя «Кингсланд» светло, най-добрата бира на света, тъпако!“ Тази сутрин го бе приложил на двама шофьори и никой от тях не го разочарова. Хората, които със скапаното си шофиране или с извънредно грозните си коли стават обект на подобна любезност, си въобразяват, че ги заплашва с кой знае какви нелепи сексуални перверзни, подплашват се като зайци и буквално онемяват. „Голямо веселие пада“ — както пеят обитателите на Изумрудения град във „Вълшебникът от Оз“. Идеята, която накара Клюна временно да забрави това невинно удоволствие, е простичка като повечето вдъхновени хрумвания. „Най-добрият начин да ти окажат съдействие е пръв да протегнеш ръка.“ Клюна знае точно как ще размекне Дейл Гилбъртсън — нахлупва бейзболната си шапка, грабва ключовете от колата и хуква навън; отговорът го заобикаля.