Именно тази заплаха е причина за сегашната паника на Уендъл. В огледалото вижда кохортата на Клюна, пътуваща в разгънат строй по цялата ширина на шосето досущ като готско нашествие. Във въображението му петимата мъже размахват черепи, нанизани на въжета от човешка кожа, и се заканват какво ще направят с шията му, след като му откъснат главата. Онова, което се канеше да издиктува на драгоценната машинка, мигновено изфирясва наред с мечтанията за наградата „Пулицър“. Стомахът му се свива, от всички пори на едрото му червендалесто лице руква пот. Лявата му ръка трепери на волана, дясната разклаща диктофона като кастанети. Той отпуска педала за газта и се свлича на седалката, извръщайки надясно главата си, доколкото му стиска. Първосигналното му желание е да се сгуши под таблото и да се преструва на ембрион. Могъщият рев кънти все по-силно, сърцето на Уендъл се мята като риба в гърдите му. Той потръпва. Тържествено биене на тимпани раздира небето зад тънката ламаринена врата на колата. В следващия миг мотоциклетите го подминават и бързо се отдалечават по магистралата. Уендъл Грийн избърсва потта от лицето си. Лека-полека придумва тялото си да се поизправи на седалката. Сърцето му изоставя опитите да побегне. Светът зад стъклото, допреди миг смален до размерите на муха, възвръща нормалните си размери. Репортерът е осенен от прозрението, че на негово място всеки нормален човек би се изплашил не по-малко. Изпълва се със самовъзхищение като балон, напомпан с хелий. В подобна ситуация повечето му познати в най-добрия случай щяха да излязат от платното, да не говорим, че повечето хора биха напълнили гащите. Как реагира Уендъл Грийн? Той просто забави скоростта, нищо повече. И като истински джентълмен се остави да бъде изпреварен от онези нещастници от „Гърмящата петорка“. Що се отнася до Клюна и неговите горили, истинската храброст е да бъдеш джентълмен в подходящия момент. Той натиска педала за газта, без да изпуска от поглед мотоциклетистите.
Диктофонът продължава да работи. Поднася го към устата си, навлажнява устни и открива, че е забравил какво е възнамерявал да каже. Машинката превърта празната лента.
— Мамка му — отсича той и я изключва. Вдъхновената фраза, мелодичният каданс е изчезнал в небитието, навярно завинаги. Но това е най-малката беда. На Уендъл му се струва, че със заличаването на злощастната фраза се е разстроила цялата логическа верига — помни, че в главата му се оформяха черновите на поне пет проникновени статии, които не се ограничават с темата за Рибаря, а отвеждат чак до… до какво? До наградата „Пулицър“ естествено, но как? Съзнанието му още пази очертанията на рамката, но тя е празна. Клюна Сейнт Пиер и неговите тъпаци са заличили идеята, която започва да му се струва най-гениалната в целия му живот, а той изобщо не е сигурен дали ще може да я възстанови.
Всъщност какво търсят тук тези горили?
Въпросът съдържа отговора — някой смотан доброжелател е преценил, че Клюна трябва да знае за обаждането на Рибаря и ето че изродите са се емнали към някогашната закусвалня също като самия Уендъл. За щастие толкова други хора са се запътили за там, че страшното възмездие най-вероятно ще му се размине. За всеки случай решава да пропусне няколко коли и да поизостане.
Колоната се сгъстява и колите намаляват скорост, но петимата мотоциклетисти профучават един след друг покрай автомобилите, пълзящи към отклонението за запустялото заведение. На седемдесет-осемдесет метра от отбивката Уендъл забелязва двама полицаи — мъж и жена, които се опитват да отклонят напиращите сеирджии. Разиграват една и съща пантомима пред всяка следваща кола: връщат пътниците и им посочват пътя. За повече тежест са блокирали с полицейска патрулка чакълестата алея, да не би някой да се опита да се промъкне. Той въобще не се тревожи от разиграващия се спектакъл, тъй като представителите на пресата имат право на достъп до подобни местопроизшествия. Журналистите са каналът, пролуката, през която забранените места и събития стигат до знанието на обществеността. Уендъл Грийн е тук като представител на хората, да не говорим, че е най-изтъкнатият журналист в Западен Уисконсин.
След още десетина метра установява, че двамата полицаи са съответно Дани Чита и Пам Стивънс и самоувереността му се поразколебава. Преди няколко дни в отговор на запитването му за информация и Чита, и Стивънс го пратиха по дяволите Пам Стивънс и без друго е всеизвестна кучка и професионална мъжемразка. Инак защо й е на хубавица като нея да става ченге? Няма да го допусне до местопрестъплението просто от инат — това ще й достави удоволствие! Най-вероятно ще му се наложи да търси друг начин да се промъкне. Представя си как пълзи през полето и от ужас го втриса.