Поне ще се изкефи как ченгетата ще покажат среден пръст и на Клюна и неговите авери. Петимата тъкмо отминават поредните пет-шест коли, без да намалят скорост — сигурно възнамеряват да направят зрелищна маневра и да профучат покрай тъпанарите със сините униформи и смотаната им кола, сякаш въобще не съществуват. И какво ще правят ченгетата тогава — ще измъкнат патлаците и ще се правят на страшни ли? Ще гръмнат два предупредителни изстрела и ще се изпо-наранят в краката, а?
Но колкото и да е странно, Клюна и приятелите му с пълно безразличие подминават автомобилите, чиито шофьори се мъчат да тръгнат по отклонението, двамата полицаи и всичко останало. Дори не се обръщат да позяпат схлупената барака, колата на полицейския началник и пикапа (който Уендъл веднага разпознава) и мъжете, скупчени на стъпканата трева, сред които различава Дейл Гилбъртсън и собственика на пикапа — оня надут нещастник Джак Сойер от Ел Ей. (Третият тип със сламената шапка, тъмните очила и шикарната жилетка хич не е на място, поне според Уендъл. Има вид на герой от архивен Филм с Хъмфри Богарт.) Приведени над мотоциклетите, с нахлупени каски, членовете на „Гърмящата петорка“ с гръм и трясък подминават насъбралото се множество и летят към Сентралия, сякаш единствената им цел е час по-скоро да се доберат до Пясъчния бар, за да причинят невиждани разрушения. Петимата главорези са устремили погледи напред, изпълнени с безразличието на глутница улични псета. Като се измъкват от задръстването, четиримата се подреждат зад Клюна, заемайки цялата ширина на шосето. После като един завиват наляво, обгърнати от пет грамадни облака прахоляк и чакъл, всеки описва обратен завой. Съвършено плавно — дори като че ли без да намалят скорост — се престрояват в обичайната схема „един-двама-двама“ и отново се понасят на запад към местопрестъплението и Френч Ландинг.
„Ти да видиш! — недоумява Уендъл. — Клюна се огъна и се отказа. Какъв мухльо!“ Мотоциклетистите летят насреща му и придобиват все по-внушителни размери; скоро изуменият Уендъл различава под каската каменното лице на Сейнт Пиер, което с приближаването все повече увеличава размерите си. Въздушната струя разделя брадата на мотоциклетиста на две части които се развяват над раменете му. Взира се напрегнато, сякаш се прицелва за изстрел. Пред перспективата да попадне в обсега на този остър поглед Уендъл усеща как червата му заплашват да се разхлабят.
— Шубе такова! — тихо подхвърля.
Сред оглушителен рев на двигателя Клюна задминава очуканата тойота. Останалите четирима раздират въздуха след него и се проточват в колона в обратната посока.
Това доказателство за малодушието на Сейнт Пиер подобрява настроението на Уендъл, който наблюдава в огледалото за обратно виждане смаляващите се фигурки, но не успява да пропъди мисълта, опитваща се да изплува на повърхността на съзнанието му. Може да не е съвременният Едуард Р. Мъроу, но близо трийсетте години работа като репортер са допринесли за изострянето на инстинкта му за самосъхранение. Мисълта, провираща се в мозъка му, поражда серия тревожни сигнали, които най-сетне й помагат да изплува на повърхността на съзнанието. На Уендъл му прищраква — едва сега се досеща за тайния замисъл на „Гърмящата петорка“ и загрява какво става.
— Брей! — Ухилен до уши, надува клаксона, рязко извива волана наляво, тойотата подскача и описва обратен завой, нанасяйки минимални повреди по бронята и задницата на предния автомобил. — Хитро копеле такова. — Още малко ще се разкикоти от задоволство. Тойотата се измъква от колоната, преминава в насрещното платно и с оглушително подрънкване и пърпорене се понася след ловките мотоциклетисти.
Пълзенето из полето му се размина — оня хитрец Клюна Сейнт Пиер знае обиколен път до закусвалнята. От Уендъл се иска само незабелязано да го следва на почтено разстояние — така спокойно ще се промъкне до местопрестъплението. Красота! О, каква ирония: Клюна се притичва на помощ на пресата — хиляди благодарности, арогантен главорез такъв! Дейл Гилбъртсън надали ще ги остави да си разиграват коня, тъй да се каже, но ще му бъде по-трудно да ги изхвърли, отколкото да ги върне. За времето, с което разполага, Уендъл ще зададе няколко провокиращи въпроса, ще направи сензационни снимки и най-важното! — ще попие атмосферата, която впоследствие ще му помогне за написването на поредната от прословутите му колоритни творби.