Окрилен, Уендъл шофира със сто километра в час на безопасно разстояние от мотоциклетистите, като се старае да не ги изгуби от поглед. Колоната от коли в отсрещното платно изтънява, прокъсва се на групи от по два-три автомобила, движещи се на големи разстояния една от друга, накрая не се мярка нито една. Сякаш са чакали именно този момент да се измъкнат незабелязано, Клюна и неговите приятели изведнъж пресичат магистралата и потеглят по отклонението към космическия купол на „Голтсис“.
Уендъл смътно подозрение, но не избързва с предположението, че брадатите селяндури са обзети от внезапен копнеж за трактори и косачки. Натиска педала за газта, питайки се дали пък не са го забелязали и се опитват да се изплъзнат от него. Доколкото му е известно, на онова възвишение няма нищо друго освен изложбената зала, ремонтният сервиз и паркингът на „Голтсис“. Проклетото място е като пустиня. А оттатък паркинга — какво? Ако правилно си спомня, от едната страна на шосето полето се простира чак до хоризонта, а от другата растат дървета, съставляващи рехава горичка. Вижда ги още оттук — спускат се по нанадолнището като ветроупорна стена.
Без да даде мигач, той се стрелва в насрещното платно и завива към „Голтсис“. Чува бръмченето на мотоциклетите, но все по-слабо — изведнъж се изплашва, че петимата са успели някак да го подведат и сега бягат и му се присмиват. Стига билото на възвишението, завива покрай входа на изложбената зала и се озовава насред огромния паркинг. Пред сервиза стоят два грамадни жълти трактора, но наоколо няма други коли. В отсрещния край на паркинга се издига бетонна стена с височината на автомобилна броня, разделяща асфалтираната повърхност от ливадата.
Уендъл завърта волана и насочва колата към ниската стена. Още чува бръмченето на мотоциклетите, което оттук звучи като далечно жужене на рояк пчели. Предполага, че са най-много на километър, и изскача от тойотата. Пъхва диктофона в джоба на сакото си, провесва на шията си фотоапарата, заобикаля бетонния зид и нагазва в ливадата. Отдалеч забелязва стария разбит и буренясал черен път, прорязващ горичката.
Надценявайки разстоянието, решава, че сградата на някогашната закусвалня се намира на около два километра, и се пита дали раздрънканата тойота ще успее да измине толкова път по неравната, изровена повърхност. На места макадамовата настилка се е пропукала и е заприличала на тектонски плочи, другаде се е натрошила на ситен черен чакъл, през който се виждат дебелите закривени корени на дърветата. С мотоциклет никак няма да се затрудниш да преминеш препятствията, но Уендъл преценява, че пеш ще се придвижи по-лесно отколкото с автомобила, затова поема по запустелия път между дърветата. Съдейки по обстановката на магистралата, смята, че разполага с достатъчно време до пристигането на съдебния лекар. Дори с помощта на великия Холивуд местните ченгета пак ще има да се лутат като мухи без глави.
Докато си проправя път през коренищата, забелязва, че бръмченето на мотоциклетите отново се усилва, сякаш стигайки до края на стария път, брадатите типове са спрели да обсъдят обстановката. Прекрасно. Дано продължат да дрънкат, докато ги настигне — предпочита да си крещят и да размахват юмруци. Иска му се да ги зърне, преливащи от ярост и напомпани с адреналин и Бог знае още какво — кой знае какво съдържат кожените дисаги на седалките. С удоволствие ще заснеме как с точно премерено дясно кроше Клюна Сейнт Пиер избива предните зъби на Дейл или пък хваща за гушата неговия пръв приятел Сойер. Но съкровената му цел, в името на която е готов да подкупи всяко ченге, всеки окръжен служител, всяко длъжностно лице от щатската управа и дори всеки най-невинен зяпач, който може да му е от полза, е хубава, ясна, вълнуваща фотография на голия труп на Ърма Френо. За предпочитане такава, която не оставя и капка съмнение относно човеконенавистните деяния на Рибаря, каквито и да са те. Идеалният вариант е две снимки — една на лицето, за да разчувства обществеността, и една в цял ръст за извратените типове — но ако трябва да избира, ще предпочете тялото. Сензационната фотография ще бъде разпространена от световните новинарски агенции и ще му донесе милиони долари. Само от „Нашънал Инкуайърър“ ще се бръкнат с колко — двеста-триста хиляди? — за снимка на горкичката мъртва Ърма, обезобразена от тайнствения детеубиец. Да, подобна фотография Ще бъде истинска златна мина.