Глава 12
СЛЕД НЯКОЛКО МИНУТИ кандилкащата се камионетка спира сред дърветата на края на горичката, където асфалтираният път се губи сред бурените и високата трева. На няколко метра вляво са строени петте мотоциклета, подпрени на стойките си. Уендъл, който е заел мястото на Фреди Сакнесъм на волана, слиза от пикапа и се отдалечава на няколко крачки с надеждата, че тръпчивата миризма на засъхнала пот, немита плът и престояла бира не е полепнала по дрехите му. Фреди скача от каросерията, а останалите се измъкват от кабината и тряскат вратите, вдигайки само два пъти повече шум от необходимото. Оттук се вижда само изгнилата задна стена на дървената барака, обгърната от избуяли храсталаци, сред които са нацъфтели оранжеви кремове. Чуват се тихи гласове, сред които Уендъл различава този на Клюна Сейнт Пиер. Той оглежда фотоапарата, сваля капачката на обектива и ловко зарежда нова лента, след което бавно се прокрадва покрай мотоциклетите и полусрутената барака.
Скоро вижда чакълестата алея към магистралата, препречена от полицейска патрулна кола, която служи като бариера. Дани Чита и Пам Стивънс оживено спорят с пет-шест мъже и жени, зарязали колите си, все едно са захвърлени играчки. Това няма да продължи дълго — ако от Чита и Стивънс се очаква да играят ролята на бент, то скоро могат да се очакват сериозни пробиви. Толкова по-добре за Уендъл — максималното объркване ще му осигури много по-голяма свобода на действие и повече материал за колоритната статия. Де да можеше да извади диктофона и да запише най-новите си хрумвания още сега:
„Липсата на опит у полицейския началник Гилбъртсън ясно личеше в напразните опити на сержанти Чита и Стивънс да препречат пътя на гражданите, нетърпеливи да видят със собствените си очи най-новото доказателство за маниакалната лудост на Рибаря…
— Хм, никак не е лошо! И по-нататък:
— … но опитният репортер успя да се добере до центъра на събитието, където с гордост и смирение се зае да изпълни дълга си да служи като очи и уши на верните си читатели…“
Ще бъде адски неприятно тези великолепни фрази да отидат на вятъра, но не е сигурен дали ще си ги запомни, а не смее да рискува да чуят гласа му, докато диктува. Промъква се още по-близо до предния вход на бараката.
Ушите на смирения служител на обществото долавят гласовете на Клюна Сейнт Пиер и Дейл Гилбъртсън, които водят изненадващо дружелюбен разговор точно на входа; очите му забелязват Джак, който се появява в полезрението му — носи празен найлонов плик, а около показалеца си върти бейзболна шапка. Носът на смирения радетел за истина пък надушва неописуема воня, гарантираща наличието на разлагащ се труп в съборетината. Движенията на Джак са малко по-енергични от обикновено и макар да е ясно, че чисто и просто отива до колата си, погледът му постоянно шари.
Какво става тук? Гениалният детектив е, меко казано, потаен. Пристъпва като крадец в магазин, който тъпче под якето си задигнатата стока, а не би следвало легендарен герой като него да се държи по този начин. Уендъл вдига апарата и фокусира обекта. „Хванах ли те, Джак, стари мой приятелю, друже мой, драги ми познайнико, подобен на нова-новеничка банкнота или току-що изсечена монета. Усмихни се за снимка, така, я да видим какво държиш?“ Уендъл заснема един кадър и продължава да следи през визьора как Джак се доближава до колата. Подозира, че легендарният полицай не иска никой да го види как ще пъхне вещите в жабката. Лош късмет, моето момче, предаването се записва на скрита камера. Но още по-лош късмет извадиха смирените очи и уши на Френч Ландинг, защото, когато стига до пикапа си, Джак Сойер не сяда в кабината, а започва да търси нещо в каросерията, разкривайки пред обектива на всеотдайния репортер идеална гледка към задните си части, но нищо повече. Всеотдайният репортер все пак снима, за да направи връзка със следващия кадър, който запечатва Джак, вече анфас и не толкова потаен. Скрил е своите съкровища в каросерията на пикапа, но защо толкова държи на тях?
Сякаш мълния поразява Уендъл Грийн. Тръпки пробягват по скалпа му, вълнистата му коса едва не се изправя от възбуда. Гениалната статия току-що се е превърнала в небивало творение. Заглавието, написано с огромни букви, ще гласи: „УБИЕЦ ПСИХОПАТ, ОБЕЗОБРАЗЕН ДЕТСКИ ТРУП И… ПАДЕНИЕТО НА ЕДИН ГЕРОЙ!“ Джак Сойер излиза от порутената барака, носейки найлонов плик и бейзболна шапка, като се мъчи да остане незабелязан, и скрива вещите в пикапа си. Намерил е „находките“ в закусвалнята и ги е отмъкнал изпод носа на своя приятел и най-голям почитател Дейл Гилбъртсън. Гениалният детектив е откраднал улики от местопрестъплението! Уендъл разполага със снимков материал, уличаващ безподобния Джак Сойер, когото с един-единствен съкрушителен удар ще изравни със земята. О, Господи, направо му идва да затанцува, не може да се сдържи — тромаво подскача, без да изпуска верния фотоапарат, устните му са разтегнати в победоносна усмивка.