Уендъл се чувства великолепно, Уендъл тържествува — идва му да зареже четиримата идиоти, които очакват неговия сигнал, и да си вдигне чуковете. Но я чакайте малко, да не се увличаме и да разсъдим трезво. Таблоидите, продавани на касите в супермаркетите, жадуват за една прекрасна зловеща снимка на трупа на Ирма Френо, а тъкмо Уендъл Грийн е човекът, който ще им я осигури.
Той предпазливо пристъпва към входа на закусвалнята и вижда нещо, от което се вцепенява. Четиримата мотоциклетисти са застанали в края на чакълестата алея и очевидно помагат на Чита и Стивънс да отпращат кръвожадните зяпачи, изгарящи от желание да огледат труповете. Теди Рънкълман пуска слуха, че Рибаря е натъпкал в бараката шест, ако не и осем полуизядени трупове на дечица — разпространявайки се из градчето, новината се превръща в нечувана сензация. Ето защо всеки, който желае да помогне на ченгетата, е добре дошъл, само че Уендъл предпочита Клюна и неговите момчета да наливат масло в огъня, вместо да помагат за потушаването му. Наднича иззад ъгъла на постройката, за да огледа какво става. Ако иска да успее, трябва да изчака подходящия момент.
Между автомобилите, скупчени на магистрала №35, се промъква втора патрулка, заобикаля колата на Чита и спира на буренясалата чакълена площадка пред някогашната закусвалня. Отвътре слизат Холц и Неслър — двама новоназначени полицаи, които работят на половин ден — и колебливо се приближават до Дейл Гилбъртсън, полагайки неимоверни усилия да не реагират на вонята, която се усилва с всяка крачка. Още по-трудно им е да скрият изумлението и отвращението си от откритието, че очевидно техният началник води приятелски разговор с Клюна Сейнт Пиер, когото двамата подозират в безчет неназовани престъпления. Те са селски момчета, неизкласили студенти от уисконсинския университет „Ривър фолс“, които си разделят една заплата и полагат такива неимоверни усилия да се задържат в полицията, че имат склонност да виждат всичко в черно-бели краски. Дейл ги успокоява, а Клюна, който спокойно може да ги хване за тънките вратлета и да им размаже главите една в друга като рохки яйца, благо се усмихва.
Вероятно по заповед на полицейския началник новаците се понасят в тръс към разклона с магистралата, пътьом мятайки изпълнени с възхита погледи към Джак Сойер — бедните мухльовци!
Без да бърза, Джак пристъпва към Дейл, двамата разменят няколко думи. Колко неприятно — полицейският началник не подозира, че приятелят му укрива улики, ха! Всъщност дали наистина не подозира — да не би и той да е замесен? Но едно е сигурно — веднъж само „Хералд“ да публикува издайническите снимки, всичко ще излезе наяве.
Междувременно франтът със сламената шапка и тъмните очила преспокойно си стои със скръстени ръце, сякаш всичко е под пълен контрол, а миризмата въобще не достига до него. Уендъл подозира, че този тип е ключов играч. Той взима решенията. Гениалният Сойер и Дейл се стараят да му се харесат — личи по езика на тялото. Жестовете им издават респект, почтително отношение. Ако укриват нещо, то го правят заради него. Но защо? И кой е той, по дяволите? Мъж на средна възраст, на вид петдесет и няколко годишен — явно от поколението на родителите на Джак и Дейл, при това твърде изискан за провинциалист, следователно може да е от Мадисън или от Милуоки. Очевидно не е ченге, но не прилича и на бизнесмен. Доста е самоуверен — това поне личи ясно и недвусмислено.
По магистрала № 35 се задава трета полицейска кола, която паркира успоредно на патрулката на новобранците. Легендарният Сойер и Гилбъртсън посрещат новодошлите — Боби Дюлак и оня дебелак Дит Джеспърсън, но контето със сламената шапка дори не поглежда натам. Това се казва изтънченост. Седи си сам-самичък като генерал, който прави преглед на армията си. Мистериозният мъж вади цигара, запалва я и изпуска облаче бял дим. Джак и Дейл съпровождат новодошлите до едновремешното заведение, а странната птица си пуши цигарата, извисявайки се над земните неща. През прогнилата стена Уендъл чува Дюлак и Джеспърсън, които се оплакват от гадната воня; единият явно вижда трупа и изсумтява: „Уф!“
— Здравейте, момчета! — изпъшква Боби Дюлак. — Не може да бъде…
По гласа му Уендъл определя с доста голяма точност местонахождението на трупа — явно се намира в дъното на помещението.