Онзи отваря и затваря уста като златна рибка. По едрото му зачервено лице избиват още по-червени петна. Дани го гледа втренчено, вече търси оправдание да му щракне белезниците и да го натири в патрулната кола. Оня преценява какви са шансовете му и предпазливостта надделява. Свежда глава, превключва на заден ход и едва не се забива в автомобил марка „Миата“, който чака своя ред.
— Не е за вярване! — мърмори Пам. — Кой идиот е пуснал слуха?
И тя като Дани следи с поглед Клюна и приятелите му, които с мощен рев на двигателите преминават покрай редицата чакащи коли.
— Не знам, но бих искал да му навра полицейската палка право в гърлото. Остава да дойде и Уендъл Грийн.
— Няма да чакаш дълго. Намира се шест коли по-назад на опашката. — Пам посочва очуканата тойота, която е като пародия на лек автомобил.
— Боже мили! Честно да ти кажа, в известен смисъл се радвам. Сега поне ще му кажа на тоя нещастен фукльо какво мисля за него. — Дани се усмихва и се навежда към тинейджъра зад волана на миатата. Хлапето потегля, а сержантът отклонява следващия автомобил, без да откъсва поглед от приближаващите се мотоциклетисти. За миг се обръща към Пам:
— Ако Клюна дойде да ми се надува точно сега и усетя и най-бегъл намек за агресия, вадя патлака, честен кръст.
— Май ти се дават писмени обяснения.
— Хич не ми пука.
— Както кажеш — заявява Пам, с което го уверява, че ако извади оръжието, тя ще го подкрепи.
Дори онези шофьори, които имат желание да спорят, се опитват да печелят време, за да огледат Клюна и неговите момчета. Както летят с развети бради и коси и мрачни лица, членовете на „Гърмящата петорка“ имат вид на хора, готови да пометат всичко, което им се изпречи на пътя. Пулсът на Дани Чита се ускорява, сфинктерът му се свива.
Ала мотоциклетистите се престрояват в колона по един и ги подминават, без дори да се обърнат. Клюна, Мишока, Доктора, Съни и Кайзер профучават по шосето.
— По дяволите! — ахва Дани; не може да прецени дали изпитва облекчение или разочарование. Внезапният ужас, който го разтърсва, когато трийсет метра по-нататък брадатите типове, яхнали ревящите си машини, правят обратен завой сред облаци прах, го навежда на мисълта, че първоначалната му реакция е била на облекчение.
— О, не! — възкликва Пам.
Хората в чакащите автомобили извръщат глави, за да проследят с поглед отдалечаващите се мотоциклетисти. В продължение на няколко секунди се чува само затихващият гневен рев на мощните машини.
Дани Чита сваля фуражката и избърсва потта от челото си. Пам отпуска рамене и шумно издиша. Някой натиска клаксон, двама други му пригласят, някакъв чешит с провиснали прошарени мустаци и джинсова риза размахва метална значка в кожено калъфче и обяснява, че бил братовчед на окръжен съдия и почетен член на полицията в Ла Ривиер, което означава, че никога не са го глобявали за превишена скорост и неправилно паркиране. Устните му под провисналите мустаците се разтягат в подкупваща усмивка:
— Пуснете да мина, после си гледайте работата, сержант. Дани му обяснява, че работата му се състои именно в това да не го пусне; принуден е да го повтори няколко пъти, преди най-сетне да се захване със следващия безумец. Като отпраща още неколцина възмутени граждани, оглежда опашката да види кога ще дойде редът на Уендъл Грийн, та да го постави на място. Надали ги делят повече от две-три коли. В мига, в който вдига глава, екват клаксони, гражданите закрещяват: „Пуснете ни! Абе, брато, нали аз ти плащам заплатата! Искам да говоря с Дейл, искам да говоря с Дейл!“
Неколцина изскачат от колите. Посочват го с пръст, устните им се движат, но Дани не разбира какво викат. Болка пронизва лявото му слепоочие като нажежено желязо и сякаш се забива право в центъра на мозъка му. Тук става нещо нередно — не вижда грозната червена кола на Уендъл Грийн. Къде се е дянала?! По дяволите, по дяволите, по дяволите на квадрат Грийн сигурно е решил да мине напряко през полето и е напуснал магистралата. Дани рязко се извръща и се оглежда. Зад него се надига яростен вой от сърдити гласове и клаксони. На хоризонта няма и следа нито от червена тойота, нито от Уендъл Грийн. Представете си, тоя празноглавец се е отказал!
След няколко минути притокът на коли намалява, поради което двамата полицаи решават, че в общи линии са си свършили работата. Четирите платна на магистрала №35 са пусти — обичайното им състояние в събота сутрин. Камион, пътуващ към Сентралия, отминава, без шофьорът да намали скоростта.