Клюна харесва умни, здравомислещи жени като Мецана — безмозъчни гъски като Дудълс буквално го влудяват. Протяга ръце, грабва две шепи белезникава плът, обвита с изкуствена коприна, и нарамва под мишница гърчещата се жена.
— Клюнчи, не ме ли обичаш вече? — цупи се тя.
Брадатият великан я стоварва пред Дейл. Когато шефът на полицията започва да крещи на четиримата, които се държат като малолетни престъпници, Клюна си спомня как Фреди да де някакъв сигнал на Рънкси и поглежда към порутената барака. Вляво от посивелите гниещи греди на входа забелязва Уендъл Грийн, който тъкмо насочва обектива към шумната група и щрака кадър след кадър, като прикляка, навежда се и подскача, сменяйки ъгъла. Усещайки погледа на исполина, репортерът отпуска ръце, като че ли се опитва да скрие фотоапарата, сетне подкупващо се усмихва.
Клюна предполага, че се е промъкнал по обиколния път, защото полицаите на разклона не биха го пуснали за нищо на света. Дудълс и приятелчетата й вероятно също са дошли оттам. Клюна се надява, че не са научили за съществуването на черния път, когато са проследили „Гърмящата петорка“, но не изключва тази възможност.
Репортерът провесва фотоапарата на кожения ремък и без да отделя поглед от Клюна, се отдалечава от съборетината. Пристъпва плахо и някак гузно като хиена, която се промъква към мърша. Уендъл Грийн съвсем основателно се страхува от брадатия мотоциклетист — онзи път извади късмет, че Сейнт Пиер не му откъсна главата, вместо само да го заплашва. И все пак… според Клюна при конкретните обстоятелства поведението на репортера е твърде необичайно. Надали Грийн се страхува от побой в присъствието на толкова ченгета.
Изведнъж прави връзка между безпокойството на репортера и знаците, които си разменяха Рънкълман и Фреди. Одеве, когато очите им шаваха насам-натам, са търсели с поглед проклетия Грийн! Той е организирал всичко предварително. Разбира се, използвал е лумпените, за да отклони вниманието от себе си и онова, което е успял да заснеме. Подобна низост и морална грозота буквално влудява Клюна. Пламнал от омерзение, безшумно се отделя от Дейл и другите полицаи и тръгва към Уендъл Грийн, гледайки го право в очите.
Забелязва, че онзи се колебае дали да не си плюе на петите, но в крайна сметка се отказва, защото знае, че няма къде да избяга.
Като го наближава, Грийн кротко казва:
— Не е нужно да създаваме неприятности, господин Сейнт Пиер. Аз само си върша работата. Надявам се, че го разбирате.
— Разбирам много неща — отвръща Клюна. — Колко плати на тия палячовци?
— Кой? Какви палячовци? — Уендъл се преструва, че едва сега забелязва Дудълс и приятелчетата й. — А, тия ли? Те ли вдигаха тая дандания?
— Че защо да го правят?
— Защото са животни, предполагам. — Изражението му подеказва горещо желание да се причисли заедно с Клюна в категорията на човешките същества, разграничавайки се от животни като Рънкълман и Сакнесъм.
Стараейки се да фиксира Грийн, без нито за миг да отклонява поглед към фотоапарата, исполинът пристъпва по-близо:
— Уенди, известно ли ти е, че си долен лъжец? Репортерът вдига ръце да се предпази:
— Вярно е, че в миналото имахме известни разногласия, обаче… Без нито за миг да го изпуска от поглед, Клюна сграбчва фотоапарата, а лявата си длан опира на гърдите на репортера. Дърпа силно, като същевременно мощно тласва Грийн назад. Пет пари не дава кое ще поддаде по-напред — вратът на Грийн или ремъкът на фотоапарата.
Чува се звук, наподобяващ на плющене на бич, в следващия миг Уендъл полита назад, като едва запазва равновесие. Клюна измъква фотоапарата от калъфа, от който висят двата края на скъсания ремък. Захвърля калъфа на земята, завърта апарата в грамадните си длани.
— Само това не! — виква Уендъл малко по-силно от обичайното, но не посмява да изкрещи.
— Я да видим какво е това? „Никон F2A“, а?
— Щом познаваш модела, значи ти е ясно, че такива вече не се произвеждат. Дай си ми го!
— Няма да го повредя, само ще го почистя. — Клюна отваря капака, подпъхва огромния си пръст под осветената лента и изтегля цялата ролка. Усмихва се на репортера и хвърля Филма в храстите. — Виждаш ли, без тая гнусотия му е доста по-добре. Не бива да пълниш хубавата машинка с такива мръсотии.
Уендъл не смее да даде воля на гнева си. Разтрива врата си и ръмжи:
— С тези така наречени „мръсотии“ си изкарвам хляба, простак такъв, тъпанар такъв! Дай си ми фотоапарата.