Клюна небрежно му го подава.
— Не чух добре какво каза. Я повтори.
Уендъл само кръвнишки го поглежда и грабва фотоапарата.
Когато двамата щатски полицаи най-сетне решават да се намесят, Джак изпитва известно разочарование, същевременно му олеква. Намеренията им са ясни, нека действат. Пери Браун и Джеф Блак ще отнемат от Дейл случая, свързан с престъпленията на Рибаря, и ще започнат собствено разследване.
Оттук насетне Гилбъртсън ще трябва да се задоволи с трохите, които му подхвърлят. Жалко, че пристигането им съвпадна с тази лудница, с този цирк. Щатските са изчаквали удобен момент да се намесят — в известен смисъл са оставили местният полицай да докаже своята некомпетентност — но случващото се в момента е публично унижение за Дейл и Джак съжалява, че се е стигнало дотук. И през ум не му е минавало, че ще бъде благодарен за присъствието на мотоциклетистите на местопрестъплението, което е поредното доказателство колко тежко е положението. Клюна Сейнт Пиер и приятелите му се справиха с тълпата много по-успешно от служителите на Дейл. Въпросът е как кръвожадните зяпачи са разбрали за детския труп в бараката.
Като се изключи ударът върху репутацията и самочувствието на Дейл, Джак не съжалява особено за прехвърлянето на случая към друга юрисдикция. Нека Блак и Браун претършуват всички мазета във Френч Каунти — той подозира, че ще стигнат само докъдето позволи Рибаря. За да отидат по-далеч, е нужно да поемат в посоки, които никога няма да проумеят, и да посетят места, които според тях не съществуват. За да отидат по-далеч, ще трябва да се сприятелят с опопанакса, а хора като Браун и Блак изпитват огромно недоверие към всичко, което дори понамирисва на опопанакс. Което означава, че независимо от всички теории, които е развивал от убийството на Ейми Сейнт Пиер насам, ще трябва сам да залови Рибаря. Може би не съвсем сам. В крайна сметка Дейл ще разполага с доста повече свободно време, освен това независимо от пренебрежителното отношение на щатските ченгета Гилбъртсън е твърде погълнат от случая, за да се откаже.
— Полицейски началник Гилбъртсън — започва Пери Браун, — мисля, че видяхме достатъчно. Това ли наричате „отцепване на местопрестъплението“?
Дейл зарязва Теди Рънкълман и пренасочва раздразнението си към щатските, които стърчат изпънати като хитлеристки Щурмоваци. По изражението му Джак отгатва какво ще последва и безмълвно се моли да не се стигне до унизителна бруталност.
— Направих каквото можах за обезопасяването на района. След обаждането на 911 разговарях с моите хора и им наредих да излизат по двойки през определен интервал, за да не предизвикат любопитство.
— Но явно сте използвали радиостанция — намесва се Джеф Блак, — защото някой със сигурност ви е подслушал.
— Не съм използвал радиостанция. Хората ми са добре обучени и за нищо на света не биха разпространили новината. Но знаете ли какво, лейтенант Блак? След като Рибаря ни позвъни на телефон 911, сигурно се е обадил и на отделни граждани — без да се представи, разбира се.
Теди Рънкълман следи дискусията като зрител на мач за финала на тенистурнир. Пери Браун бърза да вземе инициативата:
— Да караме поред. Какво възнамерявате да правите с този човек и неговите приятели? Ще повдигате ли обвинение срещу тях? Честно казано, като го гледам, направо ми се повдига.
Дейл се замисля за миг и отсича:
— Няма да се занимавам с тези отрепки. Изчезвай, Рънкълман! — Теди отстъпва назад, но на полицейския началник хрумва идея: — Я чакай малко. Как се озова тук?
— По черния път. От „Голтсис“ право надолу по хълма. И „Гърмящата петорка“ дойдоха оттам. И оня, великият репортер, господин Грийн.
— Уендъл Грийн е тук, така ли?
Теди посочва съборетината. Дейл се обръща, Джак проследява погледа му и вижда как Клюна Сейнт Пиер измъква Филма от фотоапарата, а Уендъл Грийн го гледа втрещено.
— Още един въпрос — продължава шефът на полицията. — Откъде разбра, че трупът на малката Френо е тук?
— Чух, че имало пет-шест мъртви деца. Брат ми Ърланд ми каза по телефона. Разбрал от гаджето си.
— Ясно. А сега — чупката! — намръщва се Дейл, а онзи се отдалечава с тържествена стъпка, сякаш му е връчен медал за граждански заслуги.
— Достатъчно! — отсича Пери Браун. — Началник Гилбъртсън, вие бяхте дотук. Отсега нататък с лейтенант Блак ще водим разследването. Искам записа от разговора на 911, както и копия от всички доклади и показания, взети от вас и вашите служители. От вас се иска изцяло да се подчинявате на нарежданията ни и да оказвате пълно съдействие, когато ви бъде поискано. По наша преценка ще ви информираме за хода на разследването. Ако питате мен, и това ви е много. Никога не съм виждал по-лоша организация. Нарушихте всички възможни правила за отцепване на местопрестъплението, което със сигурност ще доведе до заличаване на важни улики. Колко души са влизали в… постройката?