— Трима. Аз, сержант Дюлак и лейтенант Сойер.
— Лейтенант Сойер. Извинете, нима лейтенант Сойер се е върнал на работа в Лосанжелеската дирекция на полицията? Или може би официално е постъпил във вашето звено, а? В противен случай защо сте го допуснали в постройката? Всъщност какво въобще търси господин Сойер тук?
— Той е разрешил повече криминални случаи отколкото ние с вас ще разрешим за цял живот, дори да доживеем до дълбока старост.
Браун стрелва Джак със злобен поглед, а Джеф Блак се взира право пред себе си. Арнолд Храбоуски, който се крие зад гърбовете им, също го поглежда, но по съвсем друг начин. Има вид на човек, който искрено желае да стане невидим, а когато погледът на Джак попада върху него, извръща глава и смутено запристъпва от крак на крак.
Пери Браун се интересува какво правят на местопрестъплението господин Сейнт Пиер и неговите приятели; Дейл отговаря, че съдействат за потушаването на безредиците. Обещавал ли е Дейл на господин Сейнт Пиер в замяна на тази услуга да го държи в течение относно хода на разследването? Да, нещо подобно.
Джак се отдръпва и ги заобикаля, приближавайки се към Арнолд Храбоуски.
— Невероятно! — смръщва вежди Браун. — Кажете ми, началник Гилбъртсън, хрумна ли ви да поизчакате, преди да споделите новината с лейтенант Блак и мен?
— Стриктно спазих всички процедурни изисквания. — В отговор на следващия въпрос Дейл потвърждава, че е повикал съдебния лекар и подвижната лаборатория, която впрочем тъкмо се задава по магистралата.
Лудият унгарец напразно се мъчи да запази самообладание — прилича на човек, който едва се сдържа да не се изпусне в гащите. Когато Джак поставя ръка на рамото му, онзи се вкаменява като статуя.
— Успокой се, Арнолд — прошепва му Сойер, после повишава тон: — Лейтенант Блак, щом поемате случая, трябва да знаете и още нещо.
Браун и Блак се обръщат към него.
— Човекът, който се е обадил на 911, е използвал уличния автомат пред заведението „Севън-Илевън“ на магистрала №35 във Френч Ландинг. Дейл разпореди апаратът да бъде запечатан, а собственикът е предупреден да не допуска никой да го докосва. Възможно е да откриете отпечатъци, които да ви бъдат от полза.
Блак драска нещо в бележника си, а Браун казва:
— Господа, мисля, че нямате повече работа тук. Гилбъртсън, нека вашите хора да разпръснат хората, които са се събрали на разклона. Когато със съдебния лекар излезем от постройката, не искам да видя жив човек наоколо, в това число вас и ващите служители. При наличие на нова информация ще ви потърсим през седмицата.
Дейл безмълвно се извръща и изпраща Боби Дюлак в другия край на алеята — зяпачите са се разотишли с изключение на неколцина твърдоглавци, които продължават да се подпират на колите си и отказват да си тръгнат. Браун и Блак се ръкуват със съдебния лекар и започват да разискват нещо със специалистите от подвижната лаборатория.
— Виж какво, Арнолд — обръща се Джак към Унгареца, — много ти харесва да бъдеш полицай, нали?
— Кой, аз ли? Обожавам тази професия. — Арнолд не се осмелява да го погледне в очите. — Сигурен съм, че от мен ще излезе добър полицай, обаче шефът ми няма доверие. — Той отривисто пъхва треперещите си ръце в джобовете на панталоните си.
Джак се разкъсва между съжалението, което изпитва към този нещастник, и импулсивното желание да го изпрати с ритници чак до разклона. Добър полицай ли? Та Арнолд не става дори за скаутски инструктор. Заради него Дейл отнесе публично порицание, което сигурно го е накарало да се почувства като вързан на стълба на позора.
— Но нарушаваш заповедите, а, Арнолд?
Онзи потреперва като дърво, поразено от мълния:
— Какво? Нищо не съм направил.
— Казал си на някого. Може би дори на няколко души.
— Не! — Арнолд отривисто клати глава. — Казах само на жена ми, на никого другиго. — Вдига умоляващ поглед към Джак. — Рибаря говори с мен, на мен каза къде е скрил трупа на малката, та си рекох, че Пола заслужава да знае. Честна дума, Хол… лейтенант Сойер, не предполагах, че ще сподели с някого… само исках да кажа на нея.
— Погрешен ход, Арнолд. Ще признаеш пред началника какво си направил, при това веднага. Защото Дейл заслужава да знае истината, за да не се самообвинява. Ти го харесваш, нали.