— Дали харесвам шефа? — От въодушевление за миг гласът му пресеква. — Естествено. Той… той е… велик. Ама… няма ли да ме уволни?
— Не знам, Арнолд. Ако питаш мен, напълно го заслужаваш, но може би ще извадиш късмет.
Тътрейки крака, Лудият унгарец се запътва към Дейл. Джак ги наблюдава как разговарят, после се отправя към мястото край бараката, на което Клюна Сейнт Пиер и Уендъл Грийн са се втренчили един в друг, обгърнати от неловко мълчание. — Здравейте, господин Сейнт Пиер. Здрасти, Уендъл. — Искам да подам оплакване — започва Грийн. — Отразявам най-голямото събитие в живота си, а тоя простак ми съсипа всички снимки. Подобно отношение към пресата е непростимо, ние имаме право да заснемаме каквото си пожелаем.
— Сигурно намекваш, че си имал право да снимаш трупа на дъщеря ми. — Клюна гневно се взира в Джак. — Тоя лайнар е платил на Теди и останалите кретени да се правят на луди, та никой да не го забележи как се промъква вътре. Снимал е момичето.
Уендъл забива пръст в гърдите на Сойер:
— Да говори каквото си ще, няма доказателства. Ще ти издам една малка тайна, приятелю. Снимах и теб тъкмо когато пъхна нещо в багажника на пикапа си. Сгащих те на местопрестъплението, така да се каже. Предупреждавам те да не си пъхаш носа в моите работи, че ще те разнеса навсякъде.
Пред очите на Джак сякаш пада червена мъгла:
— Нима си възнамерявал да продадеш на някой вестник фотографиите на мъртвото момиче?
— Тебе какво те засяга? — Гнусната му усмивка се разтяга по-широко. — И ти не си чист като изворна вода. Можем взаимно да си помогнем, а?
Червената мъгла се сгъстява и премрежва погледа на бившия полицай:
— Да си помогнем, казваш, така ли?
Сейнт Пиер стои встрани, свива и разпуска огромните си юмруци. Джак знае, че Клюна правилно е изтълкувал тона му, но Уендъл е така омагьосан от перспективата да спечели куп долари, че заплахата му прозвучава като най-обикновен въпрос.
— Ще ми позволиш да презаредя апарата и да направя снимките, аз пък ще си трая за теб.
Клюна навежда глава и отново свива юмруци.
— Виж какво, аз съм щедър човек… предлагам да те включа в играта и да ти дам примерно… десет процента от печалбата.
Джак изгаря от желание да му счупи носа, но се задоволява да забие юмрук в корема му. Грийн се хваща за удареното място, превива се и пада на земята. Лицето му пламва, едва си поема въздух. Погледът му изразява потрес и неверие.
— И аз съм щедър човек, Уендъл. Спестих ти няколко хиляди долара за изкуствени зъби и дори не счупих челюстта ти.
— Да не забравяме пластичната хирургия — допълва Клюна и удря юмрук в дланта си. Прилича на човек, на когото току-що са отмъкнали изпод носа любимия десерт.
Лицето на Уендъл е придобило пурпурночервеникав оттенък.
— За твое сведение, Уендъл, аз не укривам улики, каквото и да си въобразяваш, че си видял. Ако не друго, разкривам такива. Обяснявам ти всичко това, макар да не очаквам от теб да проумееш смисъла.
Грийн съумява да си поеме горе-долу един кубичен сантиметър въздух.
— Като се посъвземеш, изчезвай! Ако щеш пълзи, но гледай да не си ми пред очите. Връщай се при колата си и заминавай И по-живо за Бога, иначе нашият общ приятел ще се погрижи да прекараш остатъка от живота си в инвалидна количка.
Уендъл Грийн бавно застава на колене, хриптейки, поема поредната глътка кислород и съумява да се изправи, макар все още да се превива. Вдига ръка, но значението на жеста му е неясно — или предупреждава двамата да не го докосват, или обещава повече да не им създава повече неприятности, а може би и двете. Приведен надве, притиска ръце към корема си и преплитайки крака, изчезва зад бараката.
— Май е редно да ви благодаря — казва Клюна. — С ваша помощ удържах на обещанието, което дадох на жената. Честно казано обаче, с удоволствие бих разбил този тип на съставните му части.
— Не ми благодарете, приятелю. В един момент се изплаших, че няма да ви изпреваря.
— Прав сте, започвах да губя търпение. Двамата се усмихват.
— Клюна Сейнт Пиер — подава ръка мотоциклетистът.
— Джак Сойер. — Поема протегнатата длан, а когато исполинът я стисва, мъжки изтърпява болката.
— Ще позволиш ли на щатските да поемат случая или ще започнеш собствено разследване, Джак?
— А ти как мислиш?
— Ако ти потрябва помощ или подкрепление, само ми свирни. Искам мръсникът да бъде заловен и смятам, че само ти знаеш как да го намериш.
Докато пътуват обратно към Норуей Вали, Хенри отбелязва: — Между другото, Уендъл успя да фотографира трупа на малката. Когато ти излезе от бараката и тръгна към пикапа, чух характерното изщракване на фотоапарат, но мислех, че е Дейл. Обаче при повторното изщракване, когато тримата с Дейл и Боби бяхте вътре, осъзнах, че всъщност снимат мен! „И таз добра — викам си — това ще да е само господин Уендъл Грийн.“ Извиках му да напусне прикритието си, но в този момент започна суматохата. Веднага щом започна какофонията, чух как господин Грийн се втурна в бараката и засне няколко кадъра. После изтича навън и се опита да се скрие, но твоят приятел мотоциклетистът го залови и унищожи Филма. Клюна е забележителен човек, нали?