— Защо мислите, че аз мога да ви помогна?
— Заради чувството, което ми вдъхна вашата снимка във вестника — поместили я бяха навремето, когато арестувахте онзи Киндърлинг. Като я видях, веднага си казах: „Този човек знае за Там някъде.“ Не си зададох въпроса „Откъде знае“ или „Как познах по снимката“ — просто разбрах, че знаете. Когато Тай изчезна, а аз обезумях и после се събудих на това място, си казах, че ако е възможно да се надзърне в главите на някои от тукашните обитатели, отделение Г ще се окаже далеч не толкова различно от Там някъде, което ме подсети за вашата снимка. Тогава започнах да вниквам в същността на пътуването. Цяла сутрин мислено се разхождам из другия свят. Разглеждам го, докосвам се до него. Вдъхвам невероятния въздух. Знаете ли, господин Сойер, че там има зайци, големи колкото кенгура? Чак те напушва смях, като ги видиш.
Джак се ухилва до уши и свежда глава да й целуне ръка, също като съпруга й одеве.
Тя нежно издърпва дланта си.
— Когато Фред ми разказа, че се е запознал с вас и съдействате на полицията, веднага разбрах, че не случайно сте тук.
Джак е поразен от тази жена. В най-ужасния миг от живота си, когато изгубва сина си и разсъдъкът й започва да се замъглява, тя извършва монументален подвиг на паметта, мобилизира всичките си сили и всъщност извършва чудо. Намира в себе си сили да пътува. От заключеното отделение съумява почти да се откъсне от този свят и да се пренесе в друг, който познава единствено от детските си сънища. Успява да предприеме тази тайнствена стъпка само благодарение на невероятната си смелост, за която говореше мъжът й.
— Някога сте направили нещо, нали? — продължава Джуди. Били сте в другия свят, в Там някъде, и сте направили нещо… нещо забележително. Не ми е нужно потвърждение, защото го виждам у вас — ясно е като бял ден. Но искам да го потвърдите, затова кажете „да“.
— Да.
— Какво си направил? — намесва се Фред. — Защо й играеш по свирката?
— Не бързай. После ще ти покажа нещо — успокоява го Джак и отново се обръща към изключителната жена пред себе си.
Джуди Маршал сякаш гори, изпълнена с проникновение, с огромна смелост, с вяра, и макар да е недостъпна за него, в този миг изглежда единствената жена на този или на друг свят, която би могъл да обича до края на дните си.
— Вие сте като мен — продължава тя. — Забравили сте за онзи свят. После сте станали полицай, по-точно детектив. Всъщност сте станали един от най-добрите детективи на света. Знаете ли защо сте избрали този път?
— Подозирам, че работата ми е допадала.
— Какво по-конкретно ви допадаше?
— Да помагам на обществото, да защитавам невинните, да се боря с лошите. Беше интересна работа.
— И сте смятали, че никога няма да престане да ви бъде интересна. Защото винаги изникват нови загадки за разрешаване и нови въпроси, които очакват своя отговор.
Уцелила бе в десятката — за чието съществуване до този момент той въобще не подозираше.
— Точно така.
— Били сте велик детектив, макар да не сте го знаели, защото е имало нещо — нещо жизненоважно — което е трябвало да откриете.
„Аз съм стражар“ — припомня си Джак онова тихо гласче в нощта, което му шепне иззад ужасно, ужасно дебела стена.
— Търсили сте нещо заради вас самия, нали?
— Да. — Думите й го пронизват право в сърцето, просълзява се. Винаги съм издирвал липсващото звено. Целият ми живот беше посветен на търсенето на тайнственото обяснение.
В паметта му като на Филмова лента изпъква бяла стая и леглото, на което една красива погубена кралица очаква смъртта, а сред придворните дами има едно момиченце с две-три години по-малко от дванайсетгодишния хлапак, който той беше тогава.
— И вие ли го наричате „Там някъде“?
— Не, моето название е „Териториите“. — Изричайки думата гласно, Джак изпитва усещането, че сякаш отваря капака на сандък със съкровище, което най-сетне може да раздели с някого.
— Хубаво име. Фред няма да разбере онова, което ще кажа, но по време на продължителната си разходка тази сутрин почувствах, че синът ми е в Там някъде — или в Територите, както вие наричате онзи свят. Скрит е на много затънтено място. Грози го огромна опасност, но все още е жив и невредим. Заключен е в килия. Спи на пода. Но е жив. Невредим. Мислите ли, че това е възможно, господин Сойер?