Нека се изкачим по стълбите, покрай противопожарния кран с брезентов маркуч, намотай зад стъклото. На втория етаж завиваме вдясно (покрай телефонния автомат, върху който е залепено пожълтяло листче хартия с надпис „НЕ РАБОТИ“) и продължаваме нагоре. На третия етаж противната миризма на мъглата, идваща’откъм реката, се смесва с аромата на пилешка супа, подгряваща се на нечий котлон (чийто кабел е надлежно проверен от Морти файн и Джордж Смит, отговорник на дневната смяна).
Уханието се разнася от стая № 307. Ако се промъкнем през ключалката (в „Нелсън“ никога не е имало, няма и да има магнитни карти), ще се озовем в компанията на Андрю Рейлсбак — седемдесетгодишен кльощав добряк с плешивеещо теме. Навремето продаваше прахосмукачки „Електролукс“ и електроуреди „Силвания“, но това беше отдавна. Вече е на години, в златната си възраст, така да се каже.
Идеален кандидат за „Макстънс“, ще си кажем ние, но Анди Рейлсбак е добре запознат с това заведение, както и с множество подобни пансиони. Не е за него, благодаря. Не че не е общителен, просто не желае да му нареждат кога да ляга, кога да става и кога да си пийва глътка уиски „Ърли Таймс“. Има приятели в „Макстънс“ и често ги посещава, дори се с случвало да попада в обсега на лъщящия, празен и хищен поглед на нашия приятел Веселяка. Неведнъж при подобни срещи си е казвал, че господин Макстън има вид на човек, който с удоволствие ще стопи на сапун своите питомци, стига да извлече печалба.
Не, Анди Рейлсбак си е добре и тук, на третия етаж в хотел „Нелсън“. Разполага с котлон, уиски (макар и долнопробно) и четири колоди карти, за да си реди двойни пасианси, когато Оле затвори очички се запилее нанякъде и го забрави.
Тази вечер е приготвил супа от цели три кубчета „Липтън“ и смята да покани Ървинг Троунбъри да похапнат и да си по-бъбрят. После може да отскочат до Лъки да ударят по една бира. Наглежда супата, уверява се, че ври, както си му е редът, подушва ароматната пара и кима одобрително. Ще почерпи госта и със солени бисквити — идеално допълнение към супата. Излиза от стаята с намерението да се качи на горния етаж и да потропа на вратата на Ърв, но виждайки гледката пред себе си, се вцепенява на прага.
Възрастен мъж по размъкнат син халат с подозрителна пъргавина се отдалечава по коридора. Изпод халата стърчат боси крака — бели като корема на шаран и осеяни със синкави възлести варикозни вени. На левия е надянат мъхнат пантоф на жълти и черни райета. Дясното му стъпало е босо. Анди вижда само гърба му, но човекът май не прилича на никого от неговите познайници.
При това, крачейки по коридора на третия етаж, проверява валчестите дръжки на вратите. Като тъмничар… или като крадец. Шибан крадец.