— Хора, искам да ви кажа нещо! — крещи с глас, който не е нейният. — Хванали са го! Пипнали са гадното копеле дете-убиец! Казва се Потър! До полунощ ще го откарат в Мадисън. Ако не направим нещо, все ще се намери някой хитър адвокат да му отърве кожата и още в понеделник ще го пуснат на свобода! КОЙ ЩЕ МИ ПОМОГНЕ ДА НАПРАВИМ НЕЩО?
Настава мълчание… последвано от яростен рев. Полудрусаните, полупияни редовни посетители на бар „Санд“ знаят точно какво искат да направят. Междувременно Джак и Хенри напредват безпрепятствено към Френч Ландинг — мъглата се сгъстява едва когато стигат до покрайнините на градчето. Влизат в паркинга зад участъка след рокерите от „Гърмящата петорка“, които подреждат машините си до мотоциклета на Доктора. Паркингът бързо се запълва — най-вече с личните автомобили на полицаите. Новината за предстоящия арест се е разпространила като горски пожар. В участъка един от служителите на Дейл — не е необходимо да се обременяваме с излишна информация кой точно — забелязва синия мобилен телефон, който беше даден на Доктора да позвъни от таверната. Въпросното ченге грабва телефона и се шмугва в стаичка с размери на килерче, означена: „ХРАНИЛИЩЕ ЗА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА“.
Същевременно в странноприемницата „Оук Трий“, където се е настанил, докато трае разследването на случая с Рибаря, Уендъл Грийн се налива с алкохол и целият свят му е крив. Въпреки трите двойни уискита вратът още го боли от ремъка на фотоапарата, който оня нещастник — рокерът, дърпаше с всичка сила, а коремът още го боли от изненадващия удар, който му нанесе другият нещастник с прозвището Холивуд. Разбира се, най-засегнати са гордостта и джобът му. Холивуд укриваше улики — това е ясно като бял ден. Уендъл е на път да повярва, че самият Сойер е Рибаря… но как да го докаже, като Филмът във фотоапарата е унищожен? Когато барманът му съобщава, че го търсят по телефона, репортерът едва не му казва да си го завре отзад. Но нали е професионалист, дявол го взел, професионален ловец на сензации, се приближава до бара и взима слушалката.
— Грийн на телефона — изръмжава.
— Ало, тъпако! — започва ченгето, използващо синия клетъчен телефон. Уендъл обаче още не знае, че непознатият е полицай — засега е само досадник, който му отнема от безценното време за пиене. — Искаш ли за разнообразие да напишеш една добра новина?
— Добрите новини не продават вестниците, друже.
— Тази е различна. Пипнахме копелето.
— Моля?! — Макар да е на три двойни уискита, Уендъл Грийн мигновено става най-трезвият човек на земното кълбо.
— Да не би да заеквам, та не ме разбираш? — заяжда се непознатият, но на Уендъл вече въобще не му пука. — Хванахме Рибаря. Не щатските, не федералното бюро, а ние. Име: Джордж Потър. Възраст: седемдесет и една-две. Пенсиониран строител. Притежава моментални снимки на трите убити дечица. Ако си размърдаш задника, току-виж довтасаш навреме да увековечиш мига, в който Дейл го вкарва в участъка.
Тази мисъл — тази бляскава възможност — избухва в съзнанието на Уендъл Грийн като фойерверк. Подобна снимка може да се окаже пет пъти по-ценна от негатив с трупа на малката Ърма, защото достопочтените магистрати също ще се заинтересуват от нея. А телевизионните станции! Представете си, че някой вземе да застреля копелето тъкмо когато Маршал Дилън го вкарва в участъка? В съзнанието на Уендъл за миг се мерва ярък образ: Лий Харви Осуалд се превива надве и се хваща за корема, а лицето му е изкривено в предсмъртна гримаса. — Кой се обажда? — ломоти той.
— Полицай Фъкинг, който ти мисли доброто — отвръща човекът от отсрещния край на линията и прекъсва връзката.
В таверната на Лъки Пати Лъвлес тъкмо информира клиентите (които са по-възрастни от посетителите в бар „Санд“ и за разлика от тях проявяват подчертан интерес към алкохола), че вече не изпитвала никакво удовлетворение и тракторът й нямал тракция. Джордж Потър е привършил спагетите, сгънал е старателно кърпата за хранене (в крайна сметка само веднъж се накапа с доматения сос) и сериозно се е заел с бирата. От мястото си до джубокса не забелязва как помещението притихва с влизането на трима мъже, от които само един е с униформа, но и тримата са въоръжени и носят някакви елеци, които твърде много приличат на бронирани жилетки, за да са нещо друго.