Клюна не му обръща внимание, а наблюдава как Дейл, Боби и Том помагат на Джордж Потър да слезе от патрулната кола и го повличат към задния вход на полицейското управление. Уендъл Грийн вдига фотоапарата, но едва не е пометен от Дани Чита, който дори няма удоволствието да забележи кого е блъснал.
— Я си гледай в краката, бе, ренде! — недоволно кряска репортерът.
Междувременно Клюна „удостоява“ Джак — ако това е правилната дума — с хладен поглед:
— Ще видим какво ще произлезе, а?
— Аха — съгласява се Джак, говорейки почти радостно. Застава между Мишока и Кайзера — „Гърмящата петорка“ плюс един. И може би понеже усещат, че не се страхува от тях, двамата гиганти му правят място. Джак също скръства ръце на гърдите си. Ако имаше джинсов елек, обица и татуировка, щеше да пасне идеално на рокерите.
Затворникът и охраната много бързо скъсяват дистанцията между полицейската кола и сградата. В последния миг Клюна Сейнт Пиер — духовен предводител на „Гърмящата петорка“ и баща на Ейми, която е една от жертвите на канибала — препречва вратата. Продължава да стои със скръстени ръце. Под бездушния блясък на уличните лампи могъщите му бицепси изглеждат синкави.
Боби и Том ненадейно придобиват вид на болни от грип. Изражението на Дейл остава непроницаемо. Джак любезно се усмихва, погледът му е втренчен едновременно навсякъде и никъде.
— Клюн, махни се от пътя — казва Дейл. — Искам да прибера този човек на топло.
Как реагира самият Джордж Потър? Зашеметен ли е? Или примирен? Може би и двете? Трудно е да се каже. Но когато кръвясалите сини очи на Клюна срещат кафявите очи на възрастния мъж, той издържа на погледа му. Зяпачите на паркинга млъкват. Анди Рейлсбак и Морти файн стърчат между Дани Чита и Дит Джесперсън и зяпат глуповато. Уендъл Грийн вдига фотоапарата и затаява дъх като снайперист, който е извадил късмет да хване на мушка — да не забравяме, че има право на един-единствен изстрел — главнокомандващия генерал.
— Ти ли уби дъщеря ми? — пита Клюна. Този културен въпрос е далеч по-ужасен и от най-страшния дивашки крясък, сега сякаш целият свят затаява дъх. Дейл не помръдва. В този миг изглежда вцепенен като всички останали. Светът е застинал в очакване, тишината се нарушава единствено от идещия от реката приглушен печален вой на сирена на плавателен съд, който е спрял заради мъглата.
— Сър, никого не съм убивал — отвръща Потър. Говори тихо и спокойно. Джак очаква подобна реакция, но тези думи го жегват право в сърцето. В тях неочаквано проличава болезнено достойнство. Джордж Потър сякаш говори от името на всички несправедливо обвинени хора на земята.
— Отдръпни се, Клюне — обръща се Джак към Сейнт Пиер. — Не му причинявай зло.
Изведнъж предводителят на „Гърмящата петорка“ сякаш изгубва увереност и наистина се отдръпва.
Но преди Дейл да въведе в участъка арестувания, дрезгав жизнерадостен глас — който би могъл да бъде само на Уендъл Грийн — кресва:
— Хей! Хей, Рибаря! Усмихни се за снимка!
Всички се оглеждат, не само Потър. Неизбежно е — този крясък е настоятелен като стържене на нокът по черна дъска. Светкавица на фотоапарат пронизва млечнобялата мъгла. Веднъж! Два пъти! Три! Четири! Дейл изръмжава:
— Да му се не види и навлекът! Хайде, момчета! Джак, Джак, ела и ти!
Някой от полицаите се провиква.
— Дейл! Да го подредя ли тоя нещастник?
— Остави го на мира! — изкрещява Гилбъртсън и се втурва в участъка. Едва когато вратата се хлопва зад гърба му и той остава в коридора насаме с Джак, Том и Боби, си дава сметка колко сигурен е бил, че Клюна ще грабне стареца от ръцете му. И ще му прекърши врата като на пиле.
— Дейл? — неуверено се провиква Деби Андерсън от горния етаж. — Всичко наред ли е?
Полицейският началник поглежда Джак, който продължава да стои със скръстени ръце и загадъчно се усмихва.