— За да прикрие следите си — предлага Дейл.
— О, нима сме по следите му? — вежливо пита Джак и понеже и двамата мълчат, продължава: — Нищо, да приемем, че той така смята. Почти съм склонен да повярвам, особено ако ненадейно му е хрумнало, че е направил страшен гаф.
— Не намерихме отпечатъци по телефона пред „Севън-Илевън“, ако това имаш предвид.
Сойер сякаш не чува тази забележка. Погледът му се рее в далечината. Устните му отново са разтегнати в странна усмивка. Дейл поглежда към Хенри, който се е обърнал към Джак. Усмивката на чичо си той тълкува по-лесно — изразява облекчение и задоволство. „Върхът е — мислено отбелязва Дейл — Направо е роден за детектив. За Бога, и слепец ще го види.“
— Но защо точно Потър? — казва най-после Джак. — Защо не някой от „Гърмящата петорка“ или индиеца от „Севън-Илевън“, или Ардис Уокър от магазина за риболовни принадлежности? Защо не преподобният Ховдал? Кой е най-често срещаният мотив за подхвърляне на лъжливи улики?
— Желанието за мъст. Отмъщението — след известно колебание отговаря Дейл.
Телефонът в стаята на дежурните звъни.
— Тишина! Млъкнете, бе! — провиква се Ърни. — Поне трийсет секунди да се държим като професионалисти!
В същия момент Джак кима на Дейл:
— Мисля, че трябва да разпитам Потър, при това доста обстойно.
Гилбъртсън тревожно възкликва:
— Значи трябва да побързаш, нямаш никакво време — Браун и Блак всеки момент ще… — Изведнъж млъква и навъсено наостря уши. Вниманието му е привлечено от някакво буботене. Засега звучи отдалеч, но постепенно се усилва.
— Какво е това, чичо Хенри?
— Двигатели — тутакси отвръща слепецът. — Двигатели на много коли. Намират се някъде на изток, но се движат насам. В момента са горе-долу в покрайнините на града. И не знам дали сте обърнали внимание, но празненството в съседната стая май, хм, приключи.
Тази реплика сякаш е знак за Ърни Терио — иззад затворената врата долита слисаното му възклицание:
— Ооооох, мамка му!
Дик Джесперсън пита:
— Какво…
Ърни го прекъсва.
— Извикай началника. О-оо, зарежи, аз ще… — Той чука на вратата на Гилбъртсън и се втурва при двамата, които са „мозъчният тръст“ на операцията. Изглежда хладнокръвен и непо-колебим както бикновено, но лицето му под слънчевия загар е доста пребледняло, а вената по средата на челото му пулсира: — Шефе, току-що получихме обаждане на 911, номер двайсет нали беше на бар „Санд“?
— Тая гнусна дупка — сумти Деил.
— Беше барманът. Каза, че група от петдесет до седемдесет души са тръгнали насам. — Ревът на приближаващите автомобили вече отеква съвсем ясно. Хенри има чувството, че се намира на прочутото рали „Инди 500“, още миг и карираното флагче ще се спусне, а състезателните болиди ще полетят по пистата.
— Втасахме я — изпъшква Дейл. — Я да видим какво ми липсва, та денят ми да е прекрасен? Да дойдат да ми отмъкнат арестанта.
— Ъ-ъ, да, сър, и барманът така каза — измънква Ърни. Колегите му са се смълчали. В момента хич нямат вид на полицаи. Лицата им са като физиономии, изкривени от страх и несръчно изрисувани върху бели балони (и върху два черни — да не забравяме Пам Стивънс и Боб Холц). Грохотът на двигателите се усилва. — И знаете ли какво още каза барманът?
— Какво, за Бога?
— Ами, че… ъ-ъ… — Ърни търси заместител на думата „тълпа“. — Че начело на протестната група е майката на малката Френо…
— Господи… Боже… мой. — Погледът на Гилбъртсън изразява едновременно паника и раздразнение — все едно е човек, който знае, че сънува, но колкото и да се мъчи, не може да се събуди. — Ако ми вземат Потър, утре сутринта събитията във Френч Ландинг ще бъдат водеща новина по Си Ен Ен.
Джак тъкмо понечва да отговори, когато клетъчният телефон в джоба му надава досадното си писукане.
Хенри Лейдън моментално скръства ръце и пъхва длани под мишниците си: — Не го давай на мен. Нали се разбрахме, от клетъчните телефони се хваща тумор на мозъка. Междувременно Дейл излиза от стаята. Докато Джак бърка в джоба си за устройството (и си казва, че някой е избрал крайно неподходящ момент да го търси), Хенри също излиза — движи се чевръсто и уверено с протегнати ръце, чиито пръсти леко шават, сякаш улавят въздушните коридори между препятствията. Джак чува Дейл да казва, че ако види извадено оръжие, провинилият се ще се нареди до Арни Храбоуски в списъка на временно освободените от длъжност. В главата му се върти една-единствена мисъл: няма да позволи да отведат Потър, докато не му зададе няколко парливи въпроса.