Тълпата отново ахва.
Размахвайки примката с вид на Диоген в женски образ, които обаче търси не човека, а един канибал, за да го линчува, Танси влиза в паркинга — крехка млада жена с джинси и изпръскана с кръв блуза. Теди, Дудълс и Фреди Сакнесъм пристъпват след нея, следват ги и останалите. Прииждат към полицейския участък като приливна вълна.
Рокерите от „Гърмящата петорка“ не са помръднали — мотоциклетите са строени в редица до тухлената стена, петимата мъже са скръстили ръце на гърдите си. — Ега ти, и какво сега? — пита Мишока.
— Не знам за теб — отвръща Клюна, — но аз ще стоя тук, докато ме пометат, което и най-вероятно ще стане. — Той не откъсва поглед от жената, размахваща примката. Вече е на години и е изпадал в какви ли не гадни ситуации, но от изцъклените, безизразни очи на непознатата тръпки го побиват. В колана й е зтъкнато нещо. Нещо черно. Дали е нож? Или кама? — Няма да влизам в схватка с тълпата, защото е безсмислено.
— Ще заключат вратата, нали? — обезпокоено пита Доктора. — Искам да кажа, че полицаите ще се заключат.
— По всяка вероятност — отвръща Клюна, без да откъсва поглед от Танси Френо. — Но ако тези хора наистина са решили да докопат Потър, жив ще го одерат. За Бога, погледни ги само. Има двеста-триста души.
Танси спира, примката се поклаща във високо вдигнатата й ръка.
— Изведете го — казва. Гласът й е неестествено висок, сякаш някой ловко е монтирал в гърлото й усилвател. — Изведете го. Дайте ни убиеца!
— Изведете го! — подема Дудълс. Теди също надава вик:
— Дайте ни убиеца! Фреди също подема:
— Изведете го! Дайте ни убиеца!
Постепенно се присъединяват и останалите. Шумотевицата преспокойно може да мине за фон на предаването „Язов яз“, водено от всеобщия любимец Джордж Ратбън, само че вместо „За Уисконсин!“, тълпата реве:
— ИЗВЕДЕТЕ ГО! ДАЙТЕ НИ УБИЕЦА!
— Ще го изведат насила — мърмори Клюна. Извръща се към своите хора, в очите му се чете ярост и страх. По широкото му чело са избили капки пот, мънички и кръгли като мъниста. — Като ги домеде до истерия, ще тръгне насам, а те моментално ще я последват. Не бягайте, дори не отпускайте ръце. Наложи ли се, оставете се да випометат. Ако искате утре сутрин да видите изгрева, просто се оставете на течението. Насъбралото се множество, потънало до колене в мъглата като в пресечено мляко, ожесточено скандира:
— ИЗВЕДЕТЕ ГО! ДАЙТЕ НИ УБИЕЦА!
И Уендъл Грийн скандира с тях, но това не му пречи да продължава да снима.
Защото това, мамка му, е шансът на живота му.
Зад гърба на Клюна вратата леко изщраква. „А-ха, заключиха — мислено отбелязва той. — Много ви благодаря, щубета такива.“
Но звукът не е нито от резето, нито от ключалката. Вратата се отваря. Излиза Джак Сойер. Подминава Клюна, без въоб ще да го погледне и без да реагира на тихото подвикване:
— На твое място хич не бих и припарил до нея.
Бавно прекосява ивицата ничия земя между зданието и тълпата, предвождана от жената, напомняща на Статуята на свободата, която вместо факел държи примка. Със семплата си сива риза без яка и тъмните си панталони Джак прилича на рицар от средновековна балада, който ще поиска ръката на любимата си. Впечатлението се подсилва от букетчето в ръката му. Ето тези миниатюрни камбанки му бе оставил Спийди на мивката в тоалетната на Дейл — китка непоносимо благоуханни бели цветя.