— Тя си тръгва! — жизнерадостно се дере Боби. Сграбчва Хенри за раменете и го разтърсва. — Боже, май всичко свърши! Джак май я накара да млъкне!
— Това и слепец ще го види — съгласява се Хенри.
— При това тъкмо навреме. Пристигна екип на Канал 5, виждам и микробус с грамадни оранжеви антени… може би е на „Фокс Нюз“… и…
— Изведете го! Дайте ни убиеца! Дайте ни Рибаря! Изведете Рибаря!
— О, нее! — разочаровано възкликва Боби и дори сега звучи като Джордж Ратбън, който прави разбор на срещата, състояла се предишния ден, и обяснява как „Баджърс“ отново са загубили след твърде обещаващо начало. — Точно сега ли намериха, когато онези от телевизията са тук! Това е.
— Изведете Рибаря!
Хенри вече знае кой е кресливецът, отново подел истеричната кампания. Няма как да сбъркаш този пронизителен, лаещ глас дори когато се намираш зад двупластово армирано стъкло.
Уендъл Грийн си разбира от работата — хич не си мислите, че не е професионалист до мозъка на костите. Неговата работа е да отразява новините, да анализира новините и понякога да ги илюстрира с фотоматериал. Задълженията му не включват да прави новините. Но тази вечер не може да се въздържи. За втори път през последните дванайсет часа съдбата му поднася сензация, която ще промени кариерата и живота му, ала тъкмо когато той алчно протяга ръце, фортуна си взима обратно подаръка.
— Изведете го! — пронизително крещи Уендъл. Първичната сила в собствения му глас го смайва и го зарежда с ентусиазъм: — Дайте ни убиеца! Дайте ни Рибаря!
Присъединяват се и други гласове, които пораждат у него невероятен прилив на емоции. Както казваше навремето един негов съквартирант — направо да ти се пръсне ципът.
Той пристъпва напред, гърдите му се надигат от вълнение, страните му аленеят, увереността му расте. Смътно долавя, че микробусът на „Новините в действие“ бавно се задава насреща му. Скоро в мъглата ще блеснат прожектори и телевизионните камери ще записват онова, което се случва под крещящата им светлина. И какво от това? Ако жената в окървавената блуза се окаже твърде страхлива да се застъпи за собственото си дете, Уендъл ще го направи вместо нея! Уендъл Грийн, който е блестящ пример за гражданска отговорност! Уендъл Грийн, лидерът на масите!
Размахва фотоапарата. Колко вълнуващо. Както едно време в колежа! Като на концерт на „Линард Скинард“! Като да си друсан! Като да…
Пред очите му блесва ослепителна мълния. Светлините угасват. Всички до една.
— АРНИ ГО ФРАСНА С ФЕНЕРЧЕТО! — възкликва Боби. Извън себе си от радост сграбчва за раменете слепия чичо на Дейл и го завърта в шеметен кръг. Хенри е обгърнат от облак „Акуа Велва“ и секунда преди да се случи, разбира, че по стар френски обичай младежът ще го разцелува по двете страни. Като подема отново разказа, е прехласнат също като Джордж Ратбън в редките мигове, когато местните спортни отбори все пак съумеят да се проврат между капките и да грабнат златото.
— Представяш ли си, Лудият унгарец го цапардоса с фенерчето, златно да му се позлати, и… ГРИЙН ПАДНА! ЩИБАНИЯТ УНГАРЕЦ ПРОСНА НА ТЕПИХА НАШИЯ ЛЮБИМ НЕЩАСТНИК — РЕПОРТЕРА! САМО ТАКА, ХРАБОУСКИ!
Другите полицаи тържествуващо крещят с цяло гърло. Деби Андерсън дори запява „Ние сме шампионите“, някой й приглася.
„Какви странни дни настанаха във Френч Ландинг“ — размишлява Хенри. Стои с ръце в джобовете, усмихва се, вслушва се в какофонията. Усмивката му не е престорена — радва се искрено. Но сърцето му е изпълнено с тревога. За Джак.
Не, не само за него. За всички.
— Браво, мъжки! — поздравява го Клюна. — Направо ги разби.
— Благодаря — кима Джак.
— Няма повече да те питам това ли е нашият човек. Щом казваш, че не е, значи не е. Но ако можем с нещо да помогнем да се залови истинският, само дай знак.
Останалите членове на „Гърмящата петорка“ ръмжат одобрително; Кайзера Бил дори тупва Джак по рамото. От приятелското потупване на нашия отдавнашен познайник като нищо ще му излезе синина.
— Благодаря — повтаря. Но преди да е успял да почука на вратата, тя се отваря. Дейл го сграбчва и едва не го смазва в прегръдките си. Когато телата им се докосват, Джак усеща колко учестено бие сърцето на полицейския началник.
— Ти ми отърва задника — шепне му Дейл. — С каквото мога…
— Май наистина има нещо, което можеш да направиш — казва Джак и го дръпва вътре. — Стори ми се, че зад микробусите на телевизионните екипи зърнах още една полицейска кола. Мисля, че беше синя.
— Втасахме я.
— Именно. Трябват ми минимум двайсет минути с Потър. Може нищо да не излезе, но може и да се окаже адски важно. Ще успееш ли двайсетина минути да отвлечеш вниманието на Браун и Блак?