— За Бога, приятели, престанете! — Джак се изчервява, същевременно го напушва смях. Все пак му е приятно да го аплодират, защото усеща, че тези хора искрено го уважават. По-важното обаче е усещането, че най-сетне се е завърнал у дома.
Когато около час по-късно Джак и Хенри си тръгват от полицейския участък, Клюна, Мишока и Кайзера Бил още са там. Другите членове на „Гърмящата петорка“ са се върнали на Нейлхаус Роу да разкажат на жените новините от вечерта.
— Сойер — казва Клюна.
— Готови сме да помогнем с каквото можем. Схващаш ли? Готови сме на всичко.
Джак замислено се взира в него и се пита какви са мотивите му… изключим страданието, разбира се. Страданието на бащата. Клюна го гледа право в очите. Хенри Лейдън е застанал малко встрани, души мъглата, идваща откъм реката и дрезгаво си тананика.
— Утре към единайсет ще се отбия при майката на Ърма.
Какво ще кажеш по обяд да се срещнем в бар „Санд“? Доколкото разбрах, Танси живее наблизо. Доведи и приятелчетата ти. Ще ви черпя по една лимонада.
Клюна не се усмихва, но погледът му вече не е толкова суров.
— Там сме.
— Хубаво.
— Ще ми кажеш ли какво си намислил?
— Става дума за едно място, което трябва да се намери. — Има ли нещо общо с онзи, който уби Ейми и другите деца? — Може би. Клюна кимва: — „Може би“ ме устройва.
На връщане към Норуей Вали Джак кара бавно, ала причината не е в мъглата. Въпреки че е сравнително рано, той е капнал от умора, подозира, че и Хенри е в подобно състояние. Не защото мълчи — Джак е свикнал с навика му от време на време да изпада в полусънни състояния. Не, причината е в тишината. Обикновено Хенри неуморно натиска бутона за превключване на радиостанциите, започвайки с местните, после проверява какво излъчват по KDCU, след което, ако метеорологичните условия го позволяват, търси по-далечни станции от Милуоки, Чикаго и може би дори Омаха, Денвър и Сейнт Луис. Бибоп за предястие, спиричуъли вместо салата, хайде и малко Пери Комо за настроение от най-далечния край на скалата. Но тази вечер Хенри кротува в своето ъгълче на кабината, отпуснал ръце на скута си. Най-сетне, когато остават не повече от три километра до отклонението за неговата къща, се обажда:
— Тази вечер няма да четем Дикенс, Джак. Ще си лягам.
Джак се сепва от гласа му и малко се обезпокоява. Това не е обичайният глас на приятеля му, нито пък някое от радио-превъплъщенията му — Хенри говори като старец, който е на прага на пълното изтощение.
— Чудесна идея. И аз бързам да си легна — съгласява се, като полага усилия тревогата да не проличи в гласа му. Хенри долавя и най-малките нюанси.
— Какви са плановете ти за „Гърмящата петорка“, ако смея да попитам?
— Още не съм решил за какво да ги използвам — отговаря Джак и понеже е твърде уморен, успява да заблуди слепеца. Възнамерява да прати Клюна и приятелите му да търсят горската полянка, където сенките на хората като по чудо изчезвали, както твърдеше Потси. Ще разпита и Хенри, дали не е чувал за къща в района на Френч Ландинг, наречена Блак Хаус. Но не сега. Не и след като разбра колко е уморен. Може би утре. Да, непременно ще го разпита, тъй като Хенри е твърде ценен източник на информация. Но най-добре да го остави първо да „презареди акумулатора“.
— Записът в теб ли е?
Хенри показва касетата с обаждането на Рибаря на телефон 911, после я напъхва обратно в горния си джоб.
— Да, мамо. Но тази вечер не съм в състояние да слушам убиец на дечица. Дори ако дойдеш да го прослушаме заедно.
— Спокойно можеш да го оставиш за утре — казва Джак, надавайки се, че по този начин не обрича на смърт поредното дете от Френч Ландинг.
— Но не си много сигурен.
— Не — кимва Сойер, — но ако сетивата и най-вече слухът ти са притъпени, може да усложним нещата, вместо да помогнем. В което пък съм абсолютно сигурен.
— Утре първата ми работа ще е да го прослушам, обещавам ти.
Къщата на Хенри вече се вижда. Изглежда някак самотна, понеже е осветен само гаражът, но, разбира се, на слепеца не му е необходимо осветление.
— Хенри, наистина ли си добре?
— Да — отговаря онзи, макар и не много убедително.
— И никакви Уисконсински плъхове тази вечер.
— Няма.
— Същото важи и за Шейха.
Устните на Хенри трепват в лека усмивка:
— Дори за рекламния спот на Джордж Ратбън за местния представителен магазин на „Шевролет“, където цената е трепач, а при покупка на кредит първите шест месеца не плащаш нито цент лихва. Отивам право в леглото.
— Аз също.
Но цял час след като си легна и загаси лампата на нощното шкафче, Джак не може да заспи. Лица и гласове се въртят в съзнанието му като полудели часовникови стрелки. Или като въртележка на запустял кръстопът.