Ангажиран с мисли за няколко неща едновременно, Джак Сойер проследява новинарската емисия, взирайки се в екрана на портативния телевизор върху кухненския плот. Надява се, че Дейл няма да върне на работа Арнолд Храбоуски, но има сериозни подозрения, че Лудият унгарец в най-скоро време отново ще облече униформата. Дейл само си мисли, че иска веднъж завинаги да го отстрани от органите на реда, но всъщност е твърде е жалостив да устои на молбите му — разбира се, Арни неминуемо ще го умолява — това и слепец ще го види, особено след снощните събития. И дано оня гадняр Уендъл Грийн бъде уволнен или да се оттегли позорно. Репортерите не бива да участват в събитията, които отразяват, а снощи нашият любим Уендъл с голямата уста виеше за кръв като върколак. Джак обаче има подтискащото чувство, че със сладки приказки (казано с други думи — с лъжи) напористият репортер ще се измъкне от възникналите неприятности и ще продължи блестятата си кариера на досадник. Размишлява и над разказа на Анди Рейлсбак за зловещия старец, който опитвал валчестите дръжки на вратите на третия етаж в хотел „Нелсън“.
Това е то — Рибаря най-сетне придоби облик. Старец със син халат и пантофи на жълти и черни райета като гръбчето на земна пчела. Анди Рейлсбак се питаше да не би този неприятен на вид старчок да е избягал от пансиона за възрастни хора „Макстънс“. Интересно хрумване. Ако наистина „Приятелчето“ Бърнсайд е човекът, подхвърлил снимките в стаята на Джордж Потър, „Макстънс“ е идеалното убежище за него.
Уендъл Грийн е включил телевизора „Сони“ в хотелската си стая. Не може да откъсне очи от екрана, макар че видяното го изпълва със смесица от болезнени чувства — яд, срам и унижение — от които го свива стомахът. Огромната цицина на главата му пулсира и всеки път, като вижда как онова жалко подобие на полицай се промъква зад гърба му и замахва с фенерчето, Уендъл заравя пръсти в гъстите къдрави кичури на тила си и леко разтрива болното място. На големина цицината е почти колкото зрял домат и също толкова напращяла, готова да се пръсне всеки миг. Слава Богу, че не получи мозъчно сътресение. Тоя никаквец можеше да му свети маслото!
Добре, де, май наистина попрекали, май попрескочи границата на професионализма — никога не е твърдял, че е съвършен. Местните новинари направо го изкарват от равновесие — какви ли не диващини надрънкаха за Джак Сойер. А кой е репортер номер едно по случая с Рибаря? Кой го следи от най-първия ден и предоставя на гражданите необходимата информация? Кой се излага на риск всеки проклет Божи ден? Кой даде прозвището на онзи тип? Не и грижливо сресаните и гримирани тъпанари Бъки и Стейси, нито пък загубените пишман репортери и местни водещи, които се съдират да се усмихват пред камерата, само и само да си покажат изкуствените зъби. Уендъл Грийн е мит по тези места, той е човекът, който в най-голяма степен отговаря на описанието „най-големият титан на журналистиката на Западен Уисконсин“. Чак в Мадисън името Уендъл Грийн е нарицателно за… хм, неоспоримо съвършенство. И ако то вече се е превърнало в еталон, само почакайте да видите как въпросният репортер, яхнал изпръсканите с кръв рамене на Рибаря, ще стигне и до „Пулицър“.
Е, голяма работа, че май ще се наложи в понеделник сутрин да отскочи до редакцията да усмири редактора. Няма да му е нито за пръв, нито за последен път. Добрите репортери мътят водата, никой не го признава, но това е положението — малка подробност, изнесена в бележка под линия, която хората прочитат едва когато е станало твърде късно. Знае точно с какви думи ще влезе в кабинета на редактора: „Това беше новината на деня, а да си видял там други репортери?“ И след като онзи му заиграе пак по свирката, което ще отнеме точно десет минути ще прескочи до дома на един продавач от „Голтсис“ на име Фред Маршал. Един от най-ценните уендълови източници намекна, че господин Маршал разполага с интересна информация във връзка със случая с Рибаря, който е нещо като златна мина за ненадминатия репортер.
Арнолд Харабоуски, който вече е герой в очите на своята обична съпруга, гледа новинарската емисия, изпълнен с посткоитално доволство, и си казва, че Пола е права — определено трябва да позвъни на полицейския началник Гилбъртсън и да поиска наказанието да се отмени.