В края на краищата, захвана този занаят само и само за да краде колкото е възможно повече, нали така? С изключение на услугите на госпожица Вилас, присвояването на средства е почти единственото, което го изпълва с искрено щастие. Сумите нямат значение — както имахме възможност да се уверим след празненството по случай Деня на ягодите, той с еднакво удоволствие изкрънква подаяния от роднините на своите питомци и скубе държавата с по десет-петнайсет хиляди долара. Истинската тръпка е да не те хванат, Като му трябват шест хиляди, защо пък да не си вземе десет? По този начин хем няма да пипа собствената си сметка, хем ще му останат две хиляди да залага. Води двойно счетоводство на компютъра и лесно може да изтегли пари от банковата сметка на фирмата, без това да проличи при поредната щатска ревизия, предстояща след около месец, освен ако одиторите не поискат банковите извлечения, но за подобни случаи също си има трикове. Ех, ако разполагаше с малко повече време, за да замаже пролуките в счетоводството си… Бедата не е, че загуби тринайсет хиляди долара чрез неразумни залагания, а че ги загуби в неподходящ момент.
За да не се обърка, Веселяка придърпва клавиатурата и задава на компютъра команда да разпечата пълна извадка и от двете счетоводства за миналия месец. Като дойдат одиторите, драги, тези страници отдавна ще са натъпкани в машината за унищожаване на документи и превърнати в тесни хартиени ленти.
Нека преминем към друга форма на безумството. Следвайки указанията на собственика на Холидей Трейлър Парк, който по-сочва с треперещ пръст жилището на Френо, Джак завива по прашната алея, изпълнен с подозрения. Караваната „Еърстрийм“ на Танси е четвърта и последна в редицата, пък и е най-занемарена. Две са заобиколени от лехи с ярки цветя, а третата дори е оборудвана със зелени платнени навеси на райета, които й придават вид на истинска къща. По четвъртата каравана няма и следа от украси и подобрения. Тук-там в утъпканата, спечена пръст околовръст стърчат умиращи цветя и хилави плевели. Щорите на прозорците са спуснати. Гледката създава усещане за несрета и безнадеждност, примесено с нещо друго, което, ако се замисли, Джак бързо ще определи като упадък. Макар да не личи от пръв поглед, в тази каравана има нещо нередно. Нещастието я е загрозило както загрозява човека; когато Джак слиза от колата и тръгва към сгуриените блокчета пред входа, изпълняващи ролята на стъпала, червеят на съмнението го загризва още по-настоятелно. Вече въобще не знае защо е тук. Хрумва му, че в момента не може да направи нищо за Танси Френо, освен да я съжалява, поради което му е адски неловко.
После му идва наум, че съмнението всъщност прикрива истинските му чувства, свързани с безпокойството, породено от караваната. Въобще не му се иска да влиза в нея. Всичко останало са празни приказки, но няма друг избор, освен да продължи. Погледът му попада върху изтривалката — успокояващ елемент от нормалния свят, който вече започва да му се изплъзва — стига до дъсчената площадка и тропа на вратата. Отговор не следва. Танси сигурно още спи и няма никакво желание да се буди. На нейно място би останал в леглото колкото се може по-Дълго. На нейно място нямаше да става със седмици. Отново превъзмогва нежеланието си, потропва и виква:
— Танси? Събуди ли се вече? Отвътре се обажда тих гласец:
— От какво?
„О-ох“ — възкликва мислено той и уточнява:
— От сън. Аз съм Джак Сойер, Танси. Запознахме се снощи. Помагам на полицията и ти обещах днес да мина да те видя.
Към вратата приближават стъпки.
— Вие ли сте онзи, дето ми подари цветята? Той беше много мил човек.
— Аз съм.
Ключалката прещраква, валчестата дръжка се завърта. Вратата се открехва едва-едва. В тъмнината се мярва мургаво лице, проблесва око.
— Вие сте. Влизайте, бързо. Бързо! — Отдръпва се навътре и му прави път, колкото да се провре през пролуката. Веднага щом гостът влиза, тя хлопва вратата и отново я заключва.
Приглушената светлина, която позлатява завесите и щорите, сякаш подчертава сумрака в стаята. Над мивката е включена мъжделива крушка, друга слаба лампа осветява масичка, на която са поставени бутилка бренди с кафе, мръсна чаша, украсена с картинка на анимационен герой и албум с изрезки от вестници. Наполовина в осветеното поле попада и поставеният до масата нисък тапициран стол. Танси Френо се дръпва от прага и прави две грациозни стъпчици към новодошлия. Навежда глава и сключва длани под брадичката си. Той се ужасява от жадния стъклен блясък в погледа й. Тази жена не се вписва дори и в най-разтегливото определение за психическо здраве. Джак не знае какво да й каже.