— Бихте ли желали да… седнете? — С маниерен жест на любезна стопанка тя посочва дървен стол с висока облегалка.
— Разбира се, стига да не възразяваш.
— Че защо да възразявам? Аз ще седна на своя стол, защо вие да не седнете на онзи?
— Благодаря — отвръща Джак, сяда и проследява с поглед как домакинята пристъпва до вратата да се увери повторно дали е заключена. Доволна от резултата, му хвърля ослепителна усмивка и с леки стъпки доприпква до своя стол, движейки се грациозно като балерина. Джак я изчаква да седне и казва:
— Страхуваш се някой да не влезе ли, Танси? Затова ли заключваш?
— О, да — отвръща тя, привежда се и престорено бърчи чело като момиченце, което си придава сериозен вид. — Само че не някой, а нещо. И аз никога, никога вече не ще го пусна отново в къщата си, за нищо на света. Но вас ще ви пусна, защото сте много мил човек и ми подарихте онези прекрасни цветя. Освен това сте много красив.
— От Горг ли се криеш, Танси? От Горг ли се страхуваш?
— Да — превзето отвръща тя. — Ще пиете ли чаша чай?
— Не, благодаря.
— Е, аз пък ще пийна малко. Чаят е много, много хубав. На вкус прилича на кафе. — Повдига вежди и му отправя сияен въпросителен поглед. Той клати глава. Без да помръдва от мястото си, Танси си налива два пръста бренди. Джак забелязва, че героят от анимационен Филм на картинката е Скуби-Ду. Танси отпива от чашата:
— М-м, че вкусно. Имате ли си приятелка? Защото ако си нямате, бих могла да ви стана, особено ако по-често ми подарявате от онези прекрасни цветя. Сложих ги във ваза. — Произнася думата маниерно, като дама от висшето бостънско общество. — Виждате ли?
Момините сълзи вехнат на кухненския плот в буркан, пълен до половината с вода. Далеч от Териториите няма да изкарат дълго. Джак предполага, че не смогват на бързината, с която ги отравя този свят. Всяка капка добрина, която впръскват в заобикалящия ги мир, сякаш изпива съкровената им същност. Той си дава сметка, че Танси се крепи само благодарение на полъха от Териториите, излъчван от момините сълзи — когато те умрат, защитната маска на момиченце ще отиде по дяволите и лудостта ще я погълне. Готов е да си заложи главата, че лудостта е причинена от Горг.
— Самата аз имам гадже, обаче той не се брои. Казва се Лестър Мун, Бог знае защо Клюна и неговите приятели го наричат „Вонящото сирене“. Лестър изобщо не вони толкова, във всеки случай не и когато е трезвен.
— Разкажи ми за Горг.
Танси вирва кутре, надига чашата с картинката и отпива глътка бренди. После се намръщва:
— О, това е много неприятна тема.
— Искам да науча повече за него, Танси. Ако ми помогнеш, ще се постарая никога повече да не те безпокои.
— Наистина ли?
— Ако ми разкажеш всичко, ще открия убиеца на дъщеря ти.
— Не мога сега да говоря за това. Много е тъжно. — Танси изтупва въображаема троха от скута си. Лицето й се сгърчва, погледът й се променя. За миг пред Джак застава отчаяната, беззащитна Танси, която заплашва да се пръсне от лудост и скръб.
— Горг на човек ли прилича или е нещо друго?
Тя колебливо завърта глава първо наляво, после надясно. Възвръща си самообладанието и отново надява маската, зад която скрива истинските си чувства.
— Горг не прилича на човек. Хич даже.
— Вчера ми каза, че той ти е дал перото, с което се беше закичила. На птица ли прилича?
— Горг не прилича на птица, той е птица. И знаете ли каква. — Отново се привежда и придобива изражението на шестгодишно момиченце, което се кани да каже най-неприличните думи, които знае. — Гарван. Ето какво е той, един голям, стар гарван. Съвсем черен. Но не е лъскав. — Ококорва се, явно предстои да каже нещо много сериозно: — Горг е черният Плутонов бряг. Това е от едно стихотворение, което госпожа Норманди ни преподаваше в шести клас — „Гарванът“ от Едгар Алан По.
Като споделя тази подробност, Танси се изправя и самодоволно го измерва с поглед. Той подозира, че самодоволното изражение навярно е било присъщо на преподавателката по литература, ала погледът й положително не е бил жаден и някак нездрав като погледа на Танси.
— Черният Плутонов бряг не е в този свят — продължава тя. — Вие знаехте ли го досега? Простира се по продължение на този свят и отвъд него. Ако искате да отидете там, трябва да намерите вратата.