Номер 16 е кокетна къщурка с островърх покрив — типичната къща на Младото Почтено Трудолюбиво Преуспяващо Семейство — чийто кухненски прозорец е отворен. Ухае на препечени Филийки и на кафе — божествен аромат, който сякаш отрича упадъка (но за съжаление ние знаем истината и не се поддаваме на заблуди — де да не бяхме видели кучето, което ръфаше детското краче с гуменката, все едно е хотдог), ни приканва да влезем. Колко е хубаво да си невидим, нали? Да наблюдаваш безмълвно като някой бог. Само да не беше толкова дяволски тягостно онова, което виждат божествените ни очи! Това между другото. За добро или зло вече се забъркахме и е най-добре да се захващаме за работа. „Денят клони към заник“, както се казва в този край.
В кухнята на номер 16 заварваме Фред Маршал, чиято снимка е окачена на таблото „Продавач на месеца“ в изложбения салон на „Земеделско оборудване Френч Каунти“. През три от последните четири години Фред бе избиран за „Служител на годината“ (преди две години Тед Голдс присъди приза на Ото Айсман само за разнообразие), и когато е на работното си място, той излъчва неповторим чар и лично присъствие — с други думи, е идеален пример за нещо лицеприятно. Нали искахте нещо лицеприятно? Дами и господа, представяме ви Фред Маршал. Само че в момента уверената му усмивка не се вижда, а косата му — винаги изрядно пригладена, когато е на работното си място, тази сутрин още не е виждала гребен. Вместо обичайните сиво-зелени идеално изгладени панталони и спортна риза Фред носи гащета „Найки“ и тениска с отрязани ръкави. На кухненския плот е разгърнат вестник „Ла Ривиер Хералд“.
Напоследък Фред има проблеми — или по-скоро жена му Джуди има проблеми, но нали трябва да споделят всичко, както каза отчето, като ги свързваше навремето в свещен брак, пък и сутрешните новини хич не му вдъхват увереност. Тъкмо напротив. Тревожният материал е поместен в отделно каре до уводната статия на заглавната страница и с написан не от друг, а от всеобщия любимец, всепризнатия ловец на скандални сензации Уендъл Грийн, така наречения остроумник: „РИБАРЯ ВИЛНЕЕ НА ВОЛЯ ИЗ ФРЕНЧ ЛАНДИНГ И ОКОЛНОСТИТЕ“.
В дописката накратко са описани първите две убийства („От страшно по-страшно“ — е мнението на Фред) и докато чете, той разтяга първо левия, после десния си крак, подготвяйки квадрицепсите на бедрата — най-важните мускули — за сутрешното тичане. Нима има по-добър лек на усещането за упадък от сутрешното тичане? Нима има нещо по-хубаво? Нима съществува сила, която е в състояние да помрачи прекрасното начало на такъв красив уисконсински ден? Какво ще кажете за следното:
„Мечтите на Джони Ъркнам били съвсем простички“, разказва съсипаният от мъка баща. [„Съсипаният от мъка баща — мислено повтаря Фред и разгрява, представяйки си сина си, който спи на горния етаж. — Господи, моля те никога да не бъда съсипан от мъка баща“ — мисли си, разбира се, без да подозира, че съвсем скоро ще бъде причислен към тази категория.] „Джони искаше да стане адвокат — разказва Джордж Ъркнам и по прежълтялото му лице за миг преминава усмивка. — Когато не мечтаеше да се запише в службата по противопожарна охрана на Френч Ландинг или да се бори с престъпността, като стане прочут адвокат.“
Тези невинни мечти свършват с неизказан кошмар. [„Но аз съм сигурен, че ти ще намериш подходящите думи да го опишеш“ — мислено репликира Фред и започва да разгрява на стъпалата.] В началото на настоящата седмица Спенсър Ховдал открива обезобразено тяло с отсечени крайници в Сентралия. В качеството си на кредитен инспектор от Първа държавна фермерска банка Ховдал бил на оглед в запустяла ферма във Френч Ландинг, собственост на жител от съседен окръг на име Джон Елисън, с цел откриване на процедура по възстановяване в права. „Изобщо не исках да ходя — заяви Ховдал за нашето издание. — Ако мразя нещо на този свят, то това са тия щуротии с възстановяването.“ [Фред добре познава Спенс Ховдал и силно се съмнява, че е употребил тъкмо думата „щуротии“.] „Но като влязох в кокошарника, искрено съжалих, че съм отишъл. Ако не бях чул жуженето на пчелите, изобщо нямаше да стъпя в схлупената, разнебитена барака. Предположих, че вътре има кошер. Интересувам се от пчели и проявих любопитство. Да ми прости Господ, но действително ми стана интересно. Надявам се никога повече да не проявявам любопитство.“