Но схватката, към която летят с мощните си мотоциклети, няма прецедент или аналог в досегашния им опит. Блак Хаус е нещо непознато и всеки един от тях усеща как от тази непознатост — дори само от цялата тази чудатост в историята на Мишока — го свива под лъжичката.
Отначало, докато стигат на петнайсетина километра западно от Сентралия, където равнината отстъпва място на гората, простираща се чак до пансиона „Макстънс“, Клюна и Мишока карат един до друг. От време на време Сейнт Пиер отправя безмълвен въпрос към своя приятел. Онзи все клати глава, но третия път придружава жеста с красноречиво махване на ръка: „Стига ме тормози, ще ти кажа, като стигнем.“ Клюна изостава, а Съни, Кайзера Бил и Доктора решават, че това е знак да се преустроят в колона по един.
Шествието води Мишока, чийто поглед постоянно бяга встрани и претърсва гората от дясната стана на магистралата. Пътечката и без това трудно се забелязва, а за две години сигурно съвсем се е скрила в пущинака. Той се оглежда за очукана бяла табела с надпис „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“. Сигурно и тя вече се е скрила сред новите издънки. Намалява скорост и се движи едва с шейсет километра в час. Един по един и останалите се нагаждат към новото темпо, съвсем плавно и с вещина, придобита от дългия опит. От петимата единствен Мишока е виждал мястото, което търсят, а той дълбоко в себе си въобще не може да повярва, че повторно е тръгнал за там. Отначало се зарадва колко бързо и лесно изплува споменът от мрачното си подземие, но сега вместо усещането, че почти без усилие си е възвърнал изгубен миг от живота, има чувството, че е захвърлен на произвола на онзи забравен следобед. Тогава опасността бе сериозна — той не се съмнява, че някаква могъща, страховита сила го е докоснала с предупредително размахан пръст — но сега е още по-голяма. Споменът го върна и към едно печално заключение, което отдавна бе пропъдил: истинската причина за смъртта на Нанси Хейл беше уродливата постройка, която Джак Сойер наричаше „Блак Хаус“ — със същия успех къщата можеше да се срути и да я смаже под развалините си. Повече морална, отколкото физическа, грозотата на Блак Хаус сякаш излъчваше отровни газове. Малката Нанси стана жертва на невидимата отрова в онази ръка, която ги докосна с предупредителен пръст — Мишока трябва да приеме този факт, без да му трепне окото. Чувства на раменете си крехките ръце на Нанси, тъничките им кости сякаш са обвити с разлагаща се плът.
„Ако бях висок не един и осемдесет и пет, а един и петдесет и осем, и ако тежах петдесет и два килограма, а не сто и четирийсет, сигурно и аз щях вече да гния“ — размишлява той.
Но и орлов поглед да има, друг трябва да открие тесния път и очуканата табела, защото колкото и усилено да се взира, Мишока никога няма да ги забележи. Подсъзнанието му вече е гласувало с пълно мнозинство решение по въпроса.
Всеки един от останалите — Съни, Доктора, Кайзера и дори Клюна — също са намерили връзка между смъртта на Нанси и Блак Хаус, и на тях е хрумнало, че ако не беше здрав като бик, и Мишока щеше да е мъртъв. Съни Кантинаро, Док Амбърсън, Кайзера Бил Страснър и особено Клюна Сейнт Пиер обаче смятат, че с каквато и отрова да е защитен черният дом, то тя е създадена в лаборатория, и то от човешки същества, които са знаели какво правят. Тези четирима мъже се осланят на познатата и някака първична сигурност, която още от колежа са свикнали да изпитват, когато са заедно; ако нещо ги притеснява, то това е, че не Клюна, а Мишока Бауман води колоната И макар че самият Сейнт Пиер отстъпи мястото на лидер, фактът, че Мишока е заел челна позиция, съдържа елемент на неподчинение, на бунт: всемирният ред е едва доловимо нарушен.