Като се озовават на двайсет метра от владението на Макстън, Съни решава да сложи край на този фарс, пришпорва мотоциклета, с трясък задминава приятелите си и се изравнява с водача. Мишока го поглежда с известно безпокойство, а Съни му прави знак да отбие встрани.
Когато всички спират, Мишока възкликва:
— Какъв ти е проблемът, бе, Съни?
— Ти си ми проблемът. Или си изпуснал отклонението или нещо куца в тая работа.
— Нали казах, че не съм много сигурен точно къде се намира. — С почти неизмеримо облекчение той установява, че ръцете на мъртвата Нанси вече не се впиват в раменете му.
— Изобщо не се учудвам. Нали си бил друсан до козирката с асид!
— С готин асид!
— Все тая, но натам странични пътища няма, в това поне съм сигурен. Гората се простира чак до пансиона за старите куфалници.
Мишока се взира замислено нататък, сякаш пътеката като нищо може да се окаже именно там, макар да знае, че не е.
— Мамка му, вече почти влязохме в града. Оттук се вижда Куин Стрийт.
— Н-да. Добре… — отговаря, като си мисли, че веднъж да стигне Куин Стрийт, ръцете на мъртвата му приятелка завинаги ще го оставят на мира.
Клюна избутва до тях своята машина марка „Електра Глаид“ и пита:
— Какво му е добрето, Мишка? Съгласен ли си, че сме го подминали, или въобще не е тук?
Онзи навъсено оглежда пътя, по който дойдоха.
— Дявол го взел. Струва ми се, че е някъде тук, освен ако тогава не съм бил напълно ошашавен.
— Стига, бе, как е възможно? — ядосва се Съни. — На идване огледах всеки сантиметър гора и не забелязах никакво отклонение. А ти, Клюн? Случайно да си забелязал табела с надпис „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“?
— Не разбираш — обяснява Мишока. — Тая гадост не иска да бъде видяна.
— Май трябваше да отидеш със Сойер в психиатрията. Там ще бъдеш на почит.
— Съни престани! — сопва се Клюна.
— Слушай какво ще ти кажа! — възбудено възкликва Мишока. — Кракът ти не е стъпвал на онова място, нали? Тъй че кой от двама ни по-добре знае за какво става дума?
— Писна ми да ви слушам — отсича Клюна. — Мишок, още ли смяташ, че е някъде тук? — Доколко си спомням, да.
— Значи сме го пропуснали. Ще се върнем да огледаме още веднъж, а ако не го намерим, ще търсим другаде. Разполагаме с достатъчно време.
— Откъде си толкова сигурен? — иска да знае Съни. Гложди го неприятно предчувствие и дори страх, който се опитва да прикрие с войнственото си поведение. Сто пъти би предпочел да се върне в бар „Санд“, да изпие на един дъх кана „Кингсланд“ светло и да всява смут в душата на Сиренето, вместо като кръгъл глупак да се шляе по пътищата.
Клюна го измерва с поглед, в който проблесват опасни пламъчета:
— Ти знаеш ли друго място с достатъчно дървета да мине за гора?
Съни моментално отстъпва. Клюна за нищо на света няма да се откаже от търсенето и да се върне в бар „Санд“. Захванал се е с тази работа и няма да се откаже, докато не я приключи. Причината до голяма степен е дъщеричката му Ейми, но и Джак Сойер има пръст. Там е работата, че Сойер снощи направо му взе акъла, в резултат на което сега Клюна го гледа в устата и само чака какво ще каже. Съни не вижда смисъл в тази работа, но Клюна командва парада, тъй че за момента сигурно ще се наложи да се юркат като новобранци. Но ако тази програма за съдействие на ченгето продължи повече от два дни, Съни смята да си поприказва с Мишока и Кайзера. Доктора винаги взима страната на Сейнт Пиер, независимо за какво става дума, докато другите двама може би ще се вслушат в гласа на разума. — Добре тогава — отсича Клюна. — Куин Стрийт отпада. Знаем, че скапаният път е някъде в този отрязък. Ще се върнем и ще огледаме още веднъж. Ще се движим в колона. Мишка, ти водиш.
Мишока кима и се подготвя ръцете на мъртвата Нанси отново да се впият в раменете му. Рита стартера и поема начело на колоната. Клюна се устройва зад него, следван от Съни, Доктора и Кайзера.
„Пет чифта очи — мисли си Съни. — Не го ли открием сега, никога няма да го видим. Както и ще стане, защото просеката сигурно въобще не е тук и ще трябва да огледаме половината щат, докато я открием. Мишока и мацето му като се друсаха с оня асид, навъртаха стотици километри, а после си мислеха, че са отскочили до съседната пряка.“
Всички изучават внимателно дърветата от отсрещната страна на пътя. Пет чифта очи, както би се изразил Съни, се плъзгат по плътната стена от дъбове и ели. Мишока е наложил странно темпо и дърветата сякаш пълзят. При тази скорост се различава дори мъхът по стволовете на дъбовете и ярките слънчеви петна по сивокафеникавата покривка под дърветата, подобна на нагърчено кече. Зад първата редица дървета — часовите — се простира скрит свят, пронизван от снопове слънчева светлина, изпълнен с барикади от мъртви клони. Между дебелите дънери подобно на лабиринт се вият пътеки, които не са никакви пътеки и извеждат на тайнствени полянки. Изведнъж погледът му е привлечен от цяло семейство катерички, които правят катеричи дом сред клоните, преплитащи се в рехав балдахин. Освен симпатичните пъргави животинки на очи се набива и ято птици.