Всичко това му напомня за неизбродните гори на Пенсилвания, които кръстосваше като хлапак, преди родителите му да продадат къщата и да се преместят в Илинойс. Онези гори криеха несравнимо блаженство, каквото не е срещал никъде другаде. Подозрението, че Мишока се е объркал и не търсят където трябва, все повече се задълбочава. Одеве спомена за гадните места и е абсолютно сигурен, че е виждал поне едно такова. От опит знае, че гадните места най-често се намират на граница или близо до граница.
През лятото след завършването на гимназията заедно с двамата му най-добри приятели, също като него луди на тема мотоциклети, предприеха поход до Райс Лейк, щата Уисконсинкъдето живееха две негови братовчедки, които бяха достатъчно красиви, че да се изфука с тях пред съучениците си. Сал и Хари си паднаха по момичетата, според които пък мотоциклетистите бяха много секси и екзотични. След като изкара два дни в ролята на петото колело (или петото и шестото, зависи от гледната точка), Съни предложи да удължат пътуването с една седмица и с образователна цел, преди да се приберат у дома, да отскочат до Чикаго и да изхарчат всичките си останали пари за бира и курви. Сал и Хари прегърнаха идеята и на третата вечер в Райс Лейк тримата стегнаха раниците, метнаха се на мощните мотоциклети и сред оглушителния трясък на двигателите отпратиха на юг. В десет часа вече се бяха загубили окончателно.
Може би под въздействието на бирата или пък по невнимание, но се бяха отклонили от магистралата и залутани в непрогледната нощ, се озоваха в покрайнините на почти несъществуващо градче на име Харко. То не беше отбелязано на безплатната пътна карта, указваща бензиностанциите по магистралата, но ще да е било недалеч от границата с Илинойс. Изглежда градецът се състоеше от изоставен мотел, полуразрушен смесен магазин и празна мелница. Като стигнаха до мелницата Сал и Хари взеха да мрънкат, че били уморени и гладни и искали да се върнат да прекарат нощта в мотела.
Съни, който беше не по-малко уморен, се съгласи, но още щом влязоха в двора на мотела, го обзе някакво лошо предчувствие. Въздухът като че ли беше по-тежък, а тъмнината — по-плътна. Стори му се, че наоколо витае зловещо невидимо при съствие. Буквално различаваше сенките, които се прокрадваха между бунгалата. Сал и Хари се присмяха на тревогите му, нарекоха го страхливец, педал, женка. Разбиха една врата и разпънаха спалните чували на прашния под в голямата стая. Съни предпочете да спи на полето.
Събуди се на зазоряване, лицето му беше мокро от росата Скочи, изпика се във високата трева и потърси с поглед мотоциклетите, спрени на отсрещната страна на пътя. Там бяха и трите, килнати на стойките си пред разбитата врата. Угасналият неонов надпис над входа гласеше: „ГНЕЗДЕНЦЕ ЗА МЛАДОЖЕНЦИ“. Той прекоси тесния път и прокара длан по седалките, лъскавочерни от влагата. От стаята, в която спяха приятелите му, долиташе особен шум. Предусещайки нещо кошмарно, Съни побутна разбитата врата. Отначало разсъдъкът му отказа да възприеме гледката, в противен случай щеше да изгуби съзнание.
Сал Търсо седеше на пода, по окървавеното му лице се стичаха сълзи. На скута му се търкаляше отрязаната глава на Хари Райли, а подът беше потънал в кръв, която беше размазана и по стените. Тялото на мъртвеца лежеше в странно изкълчена поза върху подгизналия от кръв спален чувал. Беше голо, а Сал беше само по фланелка. Той протегна ръце — в едната държеше нож с дълго острие, другата му шепа беше пълна с кръв — и вдигна към Съни разкривеното си лице с изцъклени очи. „Не зная какво стана. — Гласът му беше писклив, пронизителен и страшно неестествен. — Не помня да съм го направил, как съм могъл да го направя? Помогни ми, Съни. Не зная какво стана.“
Неспособен да отрони и дума, Съни заотстъпва заднишком, метна се на мотоциклета и офейка. Нямаше предстяава къде отива, стига да е по-далеч от Харко. На три километра по шосето намери друго градче — истинско, с хора — и в крайна сметка го заведоха при шерифа.
Харко — на това му се вика гадно място. В известен смисъл и двамата му приятели от гимназията загинаха там, тъй като Сал Търсо се обеси шест месеца, след като го признаха за виновен в непредумишлено убийство и го осъдиха на доживотен затвор от В Харко нямаше дори косове и кълвачи. Даже врабците бягаха от Харко.