— Няма друго обяснение.
Макар и не много убедени, двамата мъже зарязват темата и насочват вниманието си към разговора, който се провежда между другите трима от „Гърмящата петорка“ и който е придружен от странни жестове. Отдалеч изглежда като диалог, който се води на езика на глухонемите. Когато най-сетне проумяват за какво става дума, Кайзера се връща с гръм и трясък. Клюна и Мишока го следват.
Винаги става така — като не ги води Клюна, се създава усещане за хаос и безпорядък.
Бил спира край тесния път. Другите двама се заковават до него, Мишока се оказва точно на просеката.
— Не ще да е било чак пък толкоз трудно да я забележим — отбелязва Клюна. — Както и да е, ей я на. Да ти призная, Миши, вече бях започнал да се съмнявам.
— Ъ-хъ. — Вече не се държи като интелектуалец, избрал да упражнява непрестижна професия, за когото животът е едно голямо забавление. Въпреки че лицето му е със слънчев загар, поради дългите часове, прекарани на открито, личи, че е пребледнял — кожата му е придобила цвета на извара.
— Момчета, искам да ви кажа истината — започва Клюна. — Ако Сойер е прав за това място, шибаният изрод, дето го е построил, може да е заложил какви ли не капани и гадни изненади. Било е доста отдавна, но ако наистина той е Рибаря, сега има много по-сериозни основания да държи хората настрана от бърлогата си. Затова трябва да внимаваме. Най-сигурния начин е да влезем решително и да сме подготвени. Оръжията да са ви под ръка.
Той кожените дисаги и изважда трийсет и осем калибров колт с ръкохватка от слонова кост и синкаво стоманено дуло. Зарежда го и освобождава предпазителя. Под зоркия му поглед Съни изважда масивен магнум, Доктора — колт, идентичен на този на Клюна, а Кайзера Бил — револвер „Смит енд Уесън Спешъл“, също трийсет и осми калибър, който притежава от края на седемдесетте години. Напъхват в джобовете на кожените си якета оръжията, които до този момент са използвали само за упражнения по стрелба в мишена. Мишока не притежава револвер, но опипва ножовете, които е пъхнал отпред и отзад в колана, в предните джобове на джинсите си и в ботушите.
— И така — продължава Клюна, — има ли някой в къщата, неизбежно ще ни чуе, ако вече не е предупреден от шумотевицата, тъй че няма смисъл да се спотайваме. Ще атакуваме бързо и агресивно — това го умеете идеално. Бързината ще бъде нашето предимство. В зависимост от това какво се случи, ще се постараем максимално да се приближим до къщата.
— Ами ако нищо не се случи? — пита Кайзера. — Да речем, че безпрепятствено стигнем чак до къщата? Тоест не виждам причини да се шашкаме отсега. Вярно, че Мишока е имал гадно преживяване, но… нали знаете… Нямаме гаранция, че ще се повтори.
— Тогава ще се кефим на разходката — отговаря Клюна.
— Не искаш ли да надникнем в къщата? Може да е скрил деца.
— А може и той самият да е вътре. В такъв случай ще го заловим, без да чакаме Сойер. За предпочитане е да го спипаме жив, но не бих имал нищо против сериозно да влоша здравословното му състояние.
Останалите ръмжат одобрително с изключение на Мишока, които очевидно не подкрепя единодушното мнение, а безмълвно свежда глава и стисва кормилото.
— Мишока вече е бил тук, затова ще води. С доктора ще вървим по петите му, а Съни и Кайзера ще ни прикриват тила. — Той ги оглежда и добавя: — Ще ни следвате на разстояние два-два и половина метра, ясно ли е? „Не позволявай Мишока да води, ти трябва да влезеш пръв“ — обажда се вътрешният глас на Съни, но вместо да изрече мисълта, той кимва: — Добре, Клюн.
— Подгответе се.
Заемат позициите, които той им е определил. Ако в този миг по магистрала №35 с висока скорост се движи кола, на шофьора ще се наложи рязко да удари спирачки, за да не налети най-малко върху двама яки мъже на мотоциклети — но за щастие това не се случва. Всички, включително Мишока, включват двигателите и се подготвят за потегляне. Съни удря с юмрук юмрука на Кайзера и се взира в тъмния тунел между дърветата.
Грамадна врана изплясква с криле, кацва на един нисък клон, накланя глава и като че ли се втренчва в Съни. Той много добре знае, че най-вероятно птицата наблюдава цялата група хора, но не може да се отърси от натрапчивото усещане че тя се взира право в него, а в черните ненаситни очи припламва злоба. Неприятното чувство, че пернатото му се присмива, задето се е привел над кормилото, му напомня за магнума.
„Ще ми станеш само на кървав пух и перушина, хубавицо.“
Без да разтваря криле, враната подрипва назад и се скрива сред дъбовите листа.
— ГАЗ! — крещи Клюна.