Мишока дава газ, в този миг разлагащите се ръце на Нанси го сграбчват за раменете. Костите й са крехки като на пиле, но го стиска през кожената дреха с такава сила, че сигурно ще му останат синини. Макар да знае, че случващото се е невъзможно — не можеш да пропъдиш нещо несъществуващо — болката е толкова нетърпима, че той се мъчи да се освободи от хватката. Прави резки движения с рамене, кормилото играе, мотоциклетът започва да залита. При всеки наклон на машината Нанси впива пръсти по-силно. При обратното движение се придърпва напред, обвива кокалести ръце около гърдите на мотоциклетиста и се притиска до гърба му. Опира глава в тила му, зъбите й се впиват в кожата му.
Това вече е прекалено. Мишока очакваше да му се яви, но не и да го мачка като в менгеме. Въпреки скоростта има чувството, че се движи сред някакво вещество, по-гъсто и по-враждебно от въздуха, все едно плува в сироп, който забавя движенията му и го спира. Мотоциклетът и тялото му са придобили неестествена плътност, сякаш тук силата на земното притегляне е много по-голяма от където и да било. Главата му кънти, ръмженето на кучето се чува съвсем наблизо. Да бе само това, все някак ще се справи, но бедата е там, че отново се сблъсква със същото, което му попречи и миналия път: мъртва жена. Тогава му се яви Киз Мартин, сега мъртвата е Нанси, която го пришпорва като побесняла, налага го по главата, ръга го в ребрата и мачка ушите му, накрая впива зъби в лявото му рамо. Ръката й се мярва пред очите му и Мишока изпада в още по-голям шок и ужас, защото изведнъж осъзнава, че я вижда. По тънките дълги кости се развява парцалива кожа, на места в разкапаната плът се гърчат бели червеи. Длан, която хем е костелива, хем мека като гъба, докосва лицето му и пропълзява нагоре. Мишока не издържа повече — паниката обгръща съзнанието му в бяла пелена и той губи контрол над мотоциклета. На влизане в завоя към Блак Хаус машината се накланя застрашително, отгоре на всичко Мишока започва да се мята яростно, изпълнен с погнуса, при което по-ложението излиза от контрол.
Мотоциклетът се преобръща, в същия миг злобното ръмжена кучето прозвучава на сантиметри от Мишока, който вече изпаднал в паника. Машината се стоварва с цялата си тежест върху крака му, но продължава да се плъзга напред и го повлича след себе си. Черният дом застрашително изниква сред дърветата, полуразложената длан закрива очите на мотоциклетиста. Писъкът му се проточва като сияйна тънка нишка на фона на настървеното ръмжене на кучето.
Няколко секунди след като навлиза в гората, Клюна усеща как въздухът наоколо се сгъстява и сякаш се желира. Това е трик, смята той, илюзия, породена от отровите на Рибаря, които въздействат на съзнанието. Надявайки се, че другите няма да се поддадат на подобни фантасмагории, поглежда широкия гръб и ситните плитчици на Мишока и забелязва, че петнайсет метра по-нататък пътят завива наляво. Усеща тежестта на лепкавия въздух най-силно в раменете и ръцете, долавя и наченки на прародителката на главоболието — тъпа, настойчива болка, която започна с остро прещракване зад очите и, пулсирайки, прониква все по-дълбоко в мозъка му. Хвърля бегъл поглед към Доктора и остава с впечатлението, че той владее положението. Спидометърът показва, че се движат с шейсет километра в час, но още набират скорост, което означава, че ше влязат в завоя поне със сто километра в час.
Отляво долита ръмжене на куче. Клюна измъква от джоба си револвера и се вслушва в ръмженето — животното явно не изостава въпреки повишената скорост. Болката в главата се разпростира и усилва, дори притиска очите му отвътре и те се изцъклят. Голямото куче — трябва да е куче, какво друго? — наближава. Внезапно Клюна съзира огромна тръскаща се глава и пламтящи огнени очи, лиги са провиснали от зейналата паст, от която стърчат зъби, остри като на акула.
Цялата му концентрация отива по дяволите поради две причини: първо, на влизане в завоя Мишока започва да се мята на седалката, сякаш се опитва да почеше гърба си от сгъстяващия се въздух; второ, миг след като вижда как приятелят му описва крива, означаваща сигурно падане, напрежението между слепоочията му нараства тройно и кръвоносните съдове в очите му се пръсват. Изображението пред очите му, което до този момент е кървавочервено, бързо става непроницаемо черно. В съзнанието му зазвучава неприятен дрезгав глас, който нарежда: „Ейми зедеже в згуда ми и ме брегръждаже. Режих да я изям. И гаг замо, и гаг замо, гаг замо ридаше и дразгаже. Дужих я до змърд…“
— Не! — изревава той, а гласът, който причинява спукването на кръвоносните съдове в очите му, надава стържещ кикот. За части от секундата пред погледа му се мярва високо, призрачно еднооко същество с шапка или качулка, изпод която проблесват зъби, и… … и изведнъж всичко се завърта, той се оказва проснат по гръб на земята, мотоциклетът притиска гърдите му. Целият свят е обагрен в наситено, крещящо червено. Мишока панически крещи; като извръща глава по посока на писъците, Клюна вижда червен Мишок, проснат на червен път, а насреща му се носи грамадно червено куче. Клюна напразно търси револвера си — може би при падането е изхвърчал между дърветата. Кънтят оглушителни крясъци, писъци и рев на мотоциклети. Измъква се изпод тежката машина, като бръщолеви несвързано. Червен Доктор профучава покрай него на червен мотоциклет и едва отново не го запраща на земята. Отеква изстрел, последван от втори.