— Клюне, братко, знаеш ли, че очите ти са, как да кажа, аленочервени? Мязаш на проклетия Дракула.
Бързат, доколкото е възможно. Доктора иска да прегледа крака на Мишока, Клюна иска да се увери, че Кайзера Бил е още жив, а желанието колкото е възможно по-бързо да напуснат това място и да излязат на чист въздух и слънце е всеобщо. Главите им пулсират, мускулите ги болят от напрягането. Не са сигурни дали кучеподобното същество няма повторно да ги нападне.
Докато приказват, Съни е изправил мотоциклета на Мишока и го бута към собственика му. Мишока поема кормилото и започва да бута машината сам, превивайки се от болка на всяка крачка. Клюна и Док също изправят мотоциклетите си, а Съни изважда своята машина от гъсталака.
Клюна едва сега си дава сметка, че докато стоеше на завоя, изобщо не му мина през ума да погледне къщата. Припомня си думите на Мишока „Тая гадост не иска да бъде видяна“ и си казва, че приятелят му е напипал вярното определение — Рибаря не ги иска тук и не иска къщата му да бъде видяна. Останалото се премята в главата му също както се преметна мотоциклетът и се стовари отгоре му, след като в съзнанието му прозвуча онзи ужасен глас. В едно обаче е сигурен — Джак Сойер вече няма накъде да извърта.
Ненадейно го поразява ужасяваща мисъл и пита:
— Момчета, случи ли ви се нещо особено — ама наистина странно — преди кучето да изскочи от гората? Освен физическите явления, имам предвид.
Поглежда Доктора, а той се изчервява. „О-хо!“ — мислено възкликва Клюна.
— Върви на майната си! Няма да говоря за това! — отсича Мишока.
— Аз също! — обажда се Съни.
— Значи да разбирам, че отговорът е положителен.
Кайзера Бил лежи край пътя, очите му са затворени, предницата на якето му е потънала в кръв. Сивкавият въздух е все така лепкав; телата им сякаш тежат по половин тон, а колелата на мотоциклетите са станали като оловни. Бутайки мотора, Съни застава до Кайзера, който лежи по гръб, и не особено нежно го ритва в ребрата.
Онзи отваря очи и простенва:
— Мамка му, Съни, ти ме ритна. — Примигва, вдига глава и забелязва окървавените си дрехи. — Какво стана? Ранен ли съм?
— Сражава се геройски — отговаря Съни. — Как се чувстваш?
— Много зле. Къде съм ранен?
— Откъде да знам? Хайде, ставай и да се махаме оттук.
Останалите ги задминават един по един. Кайзера Бил някак си съумява да стане, а след втора епична битка успява да изправи и мотоциклета си. Потегля след приятелите си, удивлявайки се на болката в главата си и количеството кръв по дрехите си. Когато отминава и последните дървета и застава на магистралата, ярката светлина ненадейно го пробожда в очите, а тялото му така олеква, сякаш ще полети като балон, при което той едва не припада повторно.
— Май все пак не съм ранен — промърморва.
Никой не му обръща внимание. Доктора пита Мишока дали иска да го заведат в болница.
— Никакви болници. Болниците убиват хората.
— Дай поне да ти погледна крака.
— Моля, заповядай.
Доктора се навежда и навива крачола на джинсите му до под коляното. Опипва раната изненадващо нежно, но Мишока изтръпва.
— Братче, не съм виждал друг път такова ухапване.
— И аз не съм виждал такова куче.
— Какво куче? — любопитно се обажда Кайзера.
— Раната не ми харесва — продължава Доктора. — Налага се ти бъдат инжектирани антибиотици, и то незабавно.
— Ти нямаш ли антибиотици?
— Естествено, че имам.
— Ами да отидем у Клюна, пък тогава прави с мен каквото знаеш. — Дадено.
Глава 20
ПРИБЛИЗИТЕЛНО ПО ВРЕМЕТО, по което Клюна и Мишока подминават пътеката в гората и крайпътната табела с надпис „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, без да ги забележат, Джак Сойер реагира на досадно писукащия си клетъчен телефон, надявайки се, че се обажда Хенри Лейдън с новини за записа от 911. Ще бъде прекрасно да идентифицират гласа, но Джак не очаква такива подвизи от Хенри — Рибаря Бърнсайд е на възрастта на Потси, тъй че надали води особено бурен обществен живот било тук, било в Териториите. Онова, което Хенри може да направи обаче, е да съсредоточи изключително острия си слух върху нюансите в гласа на Бърнсайд и да опише чутото — Ако не знаехме, че вярата на Джак в дарбата на приятеля му да намира в звуците разлики и особености, които останалите хора не чуват, е напълно оправдана, подобно отношение би ни се сторило ирационално като вярата в магии: Джак вярва, че един освежен Хенри Лейдън, зареден с нови сили, ще разкрие поне една-две важни подробности от биографията на злодея, които ще стеснят периметъра на търсенето. Каквото и да чуе Хенри, то ще представлява огромен интерес за Джак. Мисли си, че ако го търси някой друг, набързо ще се отърве от него.