Обаче чува глас, който бързо осуетява намерението му. Търси го Фред Маршал, при това е толкова възбуден и говори толкова несвързано, че Джак го моли да започне отначало и за говори по-бавно.
— Джуди пак се пренесе в своя свят — съобщава Фред. — Само… бълнува и бръщолеви несвързано, превъртя като преди, иска да минава през стените… Господи, сложили са й усмирителна риза и тя страшно се дразни, иска да помогне на Тай, но всичко е заради онази касета. Божичко, вече почна да ми идва твърде нанагорно, Джак, честна дума… сигурно ти надух главата, но съм много притеснен.
— Само не ми казвай, че някой й е изпратил записа от 911.
— Не, не… какъв запис от 911? Говоря за касетата, която се е получила днес в болницата. Била адресирана до Джуди. И те й я дали да я прослуша, представяш ли си?! Иде ми да го удуша тоя доктор Спигълман и оная Джейн Бонд. Тия хора нормални ли са? Пристига касета, а те какво правят? Казват си: „Виж ти, каква симпатична касета, заповядайте, госпожо Маршал, само бихте ли изчакали за момент, ей-сега ще изтичам за касетофон.“ В психиатрично отделение?! Без дори да си направят труда да я прослушат, преди да й я дадат?! Виж, не знам какво правиш в момента, но ще ти бъда безкрайно задължен, ако се съгласиш ме придружиш до болницата… да поговориш с Джуди. Ти си единственият човек, който е в състояние да я успокои. Ще мина да те взема…
— Не се налага, защото вече съм на път. Какво има на касетата?
— Не разбирам. — Съзнанието на Фред мигом се прояснява. — Защо отиваш без мен?
Джак се замисля за секунда и изрича опашата лъжа:
— Защото мислех, че ще те заваря там.
— Жалко, че не бях до жена ми, когато са й дали касетата. Щях да проявя поне малко здрав разум и да прослушам записа преди нея. И знаеш ли какво е било записано на касетата.
— Изявление на Рибаря.
— Откъде знаеш?
— Той е доста общителен. Много ли е страшно?
— Казва ли ти някой? Опитвам се да отгатна по приказките на Джуди и обясненията, които доктор Спигълман ми даде впоследствие. — Гласът на Фред Маршал се разтреперва. — Рибаря издевателствал над нея, представяш ли си? Казал й: „Вашето синче е много самотно.“ И после нещо от рода на: „Все ме моли, моли да се обади у дома на мама, да й каже «здрасти».“ Но Джуди сподели, че имал изчанчен чужд акцент или говорен дефект, или Бог знае какво, та не се разбирало от първия път какво точно казва. И после викал: „Кажи «здрасти» на мама, Тайлър“ и Тайлър… — Гласът му секва от вълнение и Джак долавя по телефона как горкичкият човек се мъчи да надмогне влудяващата болка, преди да продължи: — Тайлър, ох, Тайлър очевидно е бил твърде изплашен и само извикал за помощ. — От другия край на линията долита дълга, пресеклива въздишка. — И се разплакал, Джак, разплакал се. — Фред не може повече да се сдържа и на свой ред заридава най-открито и безразсъдно. Дъхът му хрипти в гърлото и докато се вслушва в беззащитните звуци, издавани от хората, когато мъката и страданието заличат всички останали чувства, на Джак му става много мъчно за изстрадалия баща. Като се поуспокоява, Фред продължава:
— Извинявай. От време на време си казвам, че мен трябва да ме напъхат в усмирителна риза.
— И как свършва записът?
— Пак говори той. — Фред дълбоко си поема дъх, опитвайки се да проясни съзнанието си. — Хвалел се какво щял да направи. „Жде има нови и нови убийздва. Чуудни, и на взиджги жде ни бъде долгова везело…“ Спигълман ми ги цитира тия дивотии! Децата във Френч Ландинг щели да бъдат пожънати като жито. „Божънади гадо жидои Господи“, кой говори така? Що за човек е този?
— Ще ми се да знаех — отвръща Джак. — Може би е имитирал някакъв акцент, за да изглежда по-страшен. Или пък за да промени гласа си. — Но в същия миг му хрумва, че убиецът за нищо на света не би си преправил гласа: „Твърде е доволен от себе си, за да се крие зад акцент.“ — Ще взема записа от болницата и ще го прослушам. Ще ти се обадя веднага щом ми хрумне някаква идея.
— Има още нещо. Мисля, че допуснах грешка. Преди час идва Уендъл Грийн.
— Всичко, свързано с Уендъл Грийн, е грешка. Какво се случи?
— Държеше се така, сякаш знаеше за Тайлър и просто искаше да потвърдя. Предположих, че е разбрал от Дейл или пък от щатската полиция. Но Гилбъртсън още не е оповестил случая публично, нали?
— Уендъл разполага с цяла мрежа от доносници, които постоянно го захранват с информация. Дори да знае нещо, научил го е по този начин. Какво му каза?
— Горе-долу всичко. Включително за касетата Господи, какъв съм глупак! Мислех, че няма да е кой знае колко фатално… защото и без друго рано или късно ще се разчуе.