— Айде, бе, сериозно ли? — гласно отговаря Джак. Добре, че старша сестра Джейн Бонд, надзирател Бонд, Агент 00 Нула не е наблизо да го чуе. Ако в този миг неумолимата, но несправедлива случайно изскочи отнякъде, неминуемо ще го окове във вериги, ще го натъпче с успокоителни и ще го завлече в своите владения. — Аз пък искам да те светна, драги ми смехурко, че Джуди Маршал има двойница, която от доста време й шепне през стената. Нищо чудно, че в крайна сметка е започнала да крещи.
В този момент червенокос тинейджър с фланелка на бейзболния отбор на Ардънската гимназия със замах блъсва действителната врата, намираща се на два метра от Джак, и му хвърля подозрителен, леко обезпокоен поглед, с който казва: „Странни хора са тия възрастни, добре, че съм още хлапак.“ Но тъй като не е медицински работник от психиатричното отделение, а най-обикновен гимназист, не оковава нашия герой във вериги и не го помъква упоен към тапицираната стая. Просто заобикаля лудия отдалеч, без да спира, макар и с известна скованост в походката, издаваща смущение.
Естествено ключът към загадката е в двойниците. Укорявайки се за глупостта си, Джак се плесва по челото. Трябваше да прозре по-рано, веднага трябваше да се досети. Единственото му оправдание е, че отначало отказваше да мисли за случая, въпреки усилията на Спийди да го разбуди; сетне така се заплесна с Рибаря, че до тази сутрин, когато видя майка си на телевизионния екран в бар „Санд“, и през ум не му беше минавало за двойниците. Когато Джуди Маршал била малка, двойницата и шепнела през тънката мембрана между двата свята, през последния месец обаче тревогата й толкова е нараснала, че двойницата направо е протегнала ръце през мембраната и е започнала да разтърсва Джуди. Тъй като Джак е уникален и няма двойник, задачата с разтърсването се пада на Спийди. Сега, когато всичко си идва на мястото, Джак не вярва, че му е отнело толкова време да проумее странните съвпадения. Именно поради това толкова се дразнеше от всичко, което го откъсваше от Джуди Маршал: Джуди е вратата към своята двойница, към Тайлър и към унищожаването на Рибаря и неговия антипод в Териториите — създателя на сатанинско, обгърнато от пламъци здание, което гарван на име Горг е показал на Танси Френо. Каквото и да се случи днес в психиатрията, то ще промени съдбата на световете.
Тръпнейки в очакване, Джак се скрива от жаркото слънце в познатото фоайе, осветявано от мека, златиста светлина. Многобройните столове са заети от същите пациенти със същите халати; в по-отдалечения ъгъл същите двама лекари се съвещават, или кой знае — обсъждат десетата дупка на игрището за голф в Ардънския клуб; същите позлатени лилии, любопитно надничащи пред магазинчето за подаръци. Цялото това повторение вдъхва на Джак увереност, кара го да ускори крачка, защото то ще обхване и ще смекчи непредвидимите събития, които го очакват на петия етаж.
В отговор на същата парола същият отегчен чиновник му подава идентичен, ако не и предишния зелен пропуск с надпис „ПОСЕТИТЕЛ“. Асансьорът, поразително напомнящ на своя събрат в хотел „Риц“ на площад „Вандом“, леко се поклаща, безропотно запълзява нагоре, отминава втория, третия и четвъртия етаж, нарушавайки достолепния си ход само веднъж, за да приеме един изпит млад лекар, който извиква в паметта на Джак образа на Родерик Ъшър, и най-сетне отваря врати на петия етаж, където красивата златиста светлина изглежда един-два нюанса по-приглушена отколкото в просторното фоайе на партера.
От асансьора Джак повторно поема по коридора, по който го преведе Фред Маршал, прекосява двата портала, отминава геронтологията, амбулаторията и архива, наближава все повече и повече до непредвидимата непредвидимост, а коридорите стават все по-тесни и по-мрачни; също като при предишното му посещение. Най-сетне го отвеждат в същия онзи огромен салон отпреди един век с високи, неестествено тесни прозорци и лешниковокафява ламперия. И тук магията се разваля, защото служителят на рецепцията, дежурният пазител на това царство — е по-висок, по-млад и значително по-кисел от вчерашния. Когато Джак моли да го пуснат при госпожа Маршал, младежът хвърля презрителен поглед към пропуска за посетители и пита какъв се явява господинът — родственик на болната, или — повторно поглежда пропуска — медицинско лице? Нито едното, нито другото, признава Джак, но ако младият господин няма много да се затрудни да съобщи на сестра Бонд, че господин Сойер иска да разговаря с госпожа Маршал, той е готов да гарантира, че сестра Бонд ще отвори широко страшните метални врати и сърдечно ще го покани да влезе, тъй като вчера в общи линии направи същото. Чудесно, щом е така, надменно кимва младежът, но сестра Бонд днес няма да отключва никакви врати и няма да го кани сърдечно, защото не е дежурна. А случайно при вчерашно си посещение господин Сойер да е придружавал някой от членовете на семейство Маршал, например господин Маршал?